Политическият контекст променя човешкия образ в българското изкуство, каза проф. Свилен Стефанов в Бургас

Портретът в българското изкуство от втората половина на ХХ век до днес не произхожда от вътрешни психологически предпоставки, а неговата психологизация е външна, заучена и шаблонна, каза проф. Свилен Стефанов от Националната художествена академия по време на Международната научна конференция „130 години НХА. Традиция и съвременност“, която бе открита днес в Културен център „Морско казино“ в Бургас. В своя научен доклад „Красотата на човека в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Бележки на границата на хиперинтерпретацията“, посветен на образа на човека в българското изкуство, той направи подробен анализ на това как политическите и културните процеси трансформират начина, по който творците изграждат човешката фигура.
Проф. Стефанов подчерта, че целта му е да разгледа темата извън класическата естетика, превръщаща се в удобна формула на психологически образ, а именно „като политически проблеми“. По думите му този анализ в крайна сметка се оказва „социологически, а може би дори политически“, тъй като в епохата на социализма всичко е обвързано с идеологическата конюнктура.
В анализа си на периода от 60-те, 70-те и 80-те години той посочи, че в съзнанието се сглобява обобщеният смътен образ на „една щастлива одухотворена маска“, която постепенно се превръща в „социално-политически шаблон“. Проф. Стефанов разясни, че след промените през 1956 г. на сцената излиза ново поколение, в чиито иконографски схеми труженикът вече не е в центъра на производството, а почива, пуши или се разхожда. По думите му персонажите в тогавашното изкуство „съществуват с това, че са там, че са млади и че бъдещето им пренадлежи“, излъчвайки специфичен наивитет и социален оптимизъм, който в крайна сметка се оказва „политически конструкт“.
В тази линия на разсъждения той премина и към обратната страна на социалистическия медал – по думите му драматичната и експресивна вълна от автори като Генко Генков, Георги Баев, Николай Майсторов и Атанас Пацев, чиито мрачни или деструктивни персонажи също представляват дълбок социално-политически проблем.
Проф. Стефанов отбеляза, че процесите на демократизация след 1989 г. променят изцяло ситуацията, тъй като държавното устройство престава да се интересува от визията на човека в изкуството и той вече „може да изглежда както си иска“. Изследователят подчерта, че „чак през 90-те можем да говорим за появата на трансграничен образ“, в който се установява концептуално отстранение. По думите му в този нов етап ключови за изграждането на персонажите стават „ясната социална и политическа преценка, самонаблюдението, дистанцията от персонажа, иронията, социалната провокация“. Този нов трансграничен и ироничен образ преподавателят в НХА илюстрира с примери от практиките на автори като Красимир Кръстев - Rassim, Хубен Черкелов, Димитър Яранов.
В заключението на доклада си проф. Свилен Стефанов защити тезата, че душевните състояния на човека в българското изкуство от разглежданите периоди са по-скоро проекции на политическите измерения върху личността, а психологизацията на образа е изначално „културно предпоставен, социологически и най-вече от политически произход“.