Петранка Божкова и Красимир Бачков от Добрич гостуваха в галерия-книжарница „София-прес“

В галерия-книжарница „София-прес“ дойдоха множество читатели, чиито корени са от Добруджа, но живеят в София. Те страстно желаеха да се запознаят с двама автори, родени в незабравимата родна земя.

Своите нови книги представиха поетесата Петранка Божкова (стихосбирката „Сега ми трябва глътка светлина“) и белетристът Красимир Бачков (сборниците „Някъде там“ и „Разкази от този и онзи свят“).

Събитието се водеше от Добрин Добрев Финиотис – също роден в Добрич, който сподели съкровени мигове от познанството си с Петранка Божкова, от влиянието на нейната поезия върху него и прочете нейни стихотворения: „След всеки неин прочетен стих ми се струваше, че държа света в ръцете си, че съм прегърнал цялата наша Добруджа, която по думите на Дора Габе „лежи завинаги в душите ни“. Нейните стихове са мигове на простичко щастие“.Той поздрави присъстващите с добруджанската песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“.

В експозето си Боян Ангелов – председател на СБП – отбеляза: „Ние превърнахме в клишена думите „родина“, „приятелство“, „благородие“... Хората от властта правят всичко възможно да ни принизяват като народ. Непрекъснато се говори, че нищо не зависи от България. Но аз си направих усилието да сравня територията на България (111 000 кв км) с територията на три европейски държави Швейцария, Нидерландия, Белгия. Събрани техните територии са точно колкото нашата. Населението там е почти 50 милиона, а ние сме около 6 милиона. Но ние сме наследници на велика държава, на неукротим дух и величава история. Така че самочувствието ни не трябва да е ниско. Днес с гордост представяме творчеството на двама творци от Добруджа, които са емблематични за съвременната ни литература. А всички знаем, че Добруджа е дала на нашата култура класиците Йордан Йовков и Дора Габе“.

Боян Ангелов връчи Специалната награда на СБП на Петранка Божкова, с която тя беше удостоена през 2024 г. по повод издаването на книгата ѝ „Сега ми трябва глътка светлина“.

Подробно за поетиката на Петранка Божкова говори Надя Попова – главен редактор на вестник „Словото днес“: „Заглавието на книгата отговаря изцяло на нейния характер – човешки и творчески. Петранка е роден поет, през оптиката ѝ се пречупва всичко – светлото и тъжното, красивото и грозното, трагичното и окриляващото. Тя рисува чрез думите, а петте лирични миниатюри в проза въвеждат читателя в следващата поетична тъкан... Това е една много светла поезия. Тук има всякакви настроения, многообразие от чувства, без монотонност, излети с в съвършен класически стих“.

Прозвуча авторски рецитал от „Сега ми трябва глътка светлина“.

Последва представяне на творчеството на Красимир Бачков, за когото Анжела Димчева говорои подробно.

„Сборникът с разкази и новели „Някъде там“ излезе в издателство „Карис груп“ – Ловеч, през 2023 г. и представлява един впечатляващ с обема си том, който подсказва, че Красимир Бачков е сериозен разказвач в полето на съвременната белетристика. Като водеща творба авторът е поставил разказа „Как си, Боби?“. Това е една изпипана фреска за любовта, която ненатрапчиво рисува любовното чувство, останало истинско и неизтриваемо дори когато смъртта е отнела любимия човек. От текста струи поетичност, вътрешна диалогичност, съкровена изповедност на главния персонаж Сияна. Авторът е вградил в сюжета енигматичност и изненадващ финал. Това е негов постоянен прийом. Очевидно той е изработил собствена формула за къс разказ, която донякъде се подчинява на максимата, изказана от Дончо Цончев: „В един къс разказ може да се огледа една цяла, впечатляваща, страшна съдба“. Тази максима предполага отказване от многословието и търсене на драматичност в една интрига, в един персонаж, в едно състояние. Всяка история в тази книга извиква сълзи в очите на читателя заради хуманистичния или родолюбив заряд, заради естествено описаните персонажи и ситуации с чисто български привкус – с особената атмосфера на изоставеното българско село, където самотните старци очакват вест от наследниците си. Така носталгично звучат разказите „Ангелите“ и „Старата тенджера“. Това са разкази – еманация на непресъхващата вяра в любовта.

Странно е, че в съвременната белетристика се възхваляват и награждават автори, които не умеят дори да разкажат една история. В същото време талантливи писатели като Красимир Бачков са някак встрани от мейнстрима на водещите медии. А неговите творби поставят пръст в раните на обществото, разплитат психологическите травми на българина, извеждайки лайтмотива за смисъла на общуването между хората, за отровата на самотата, за лечебната сила на любовта.“

Пред развълнуваната публика Красимир Бачков прочете разказа „Ангелите“.

Последваха няколко емоционални изказвания на очаровани от чутото млади хора, които с носталгия и любов попиваха всяка дума на двамата автори.

Анжела Димчева, Sofia Ars Net