Овощари от област Добрич алармират: Черната златка унищожава градините

Черната златка се превръща в най-сериозната заплаха за овощните градини в област Добрич. Производители алармират, че вредителят вече унищожава цели насаждения, а борбата с него е почти невъзможна заради липсата на ефективни препарати, разрешени за употреба в Европейския съюз.

Черната златка (Capnodis tenebrionis L.) е един от най-опасните неприятели в разсадниците при производството на посадъчен материал и в младите овощни насаждения. Вреди и в овощните градини, особено в по-младите насаждения. Черната златка напада още сливата, прасковата, черешата, вишната , зарзалата и глога.

„Черната златка е основният вредител в момента по черешите. Когато започнахме зимната резитба, се оказа, че доста дървета са изсъхнали. Изкоренихме няколко и установихме, че причината е именно този вредител“, разказват овощари от региона.

По думите им в някои стопанства вече са загинали 20, дори 30 на сто от черешовите градини, а пораженията се увеличават. „За две години вече сме загубили около 20 процента от градините. Ако не се предприемат много сериозни мерки, до две години може да останем без овощни градини“, предупреждават производителите. Според тях женската на черната златка снася хиляди яйца, а след излюпването ларвите нападат кореновата система на дърветата и постепенно ги унищожават. 

Държавата трябва да се намеси

Овощарите настояват за спешна държавна намеса. „Държавата трябва да предприеме много драстични мерки. Иначе дърветата ще бъдат унищожени“, категорични са производителите.

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, чието семейство отглежда и оовощни насаждения, също потвърждава, че проблемът вече е сериозен. „Черната златка е факт и още дълго ще бъде факт. Борбата е много трудна. Има държавна програма, но истината е, че в момента справянето с този вредител е почти невъзможно“, коментира тя. По думите ѝ Европа е забранила част от активните вещества, които успешно се използват срещу вредителя в страни като Турция.

„Опитваме се да се справим с наличните препарати, но те по-скоро имат ограничен ефект. Това са години третиране, а ние нямаме толкова време“, казва Жекова. 

Предполага се, че вредителят е внесен с плодове

Според производителите е възможно Черната златка да е навлязла у нас чрез вносни костилкови плодове. „Няма как да е само тук. Най-вероятно е дошла с внос на череши, праскови или кайсии. Гърция е близо, а аз лично съм виждала насекомото в каси с плодове“, споделя овощарка.

Жекова припомня, че подобни случаи вече е имало и при други карантинни неприятели. „Ливадната пеперуда например навлезе след масовия внос на украински слънчоглед. Европа е отворен пазар и такива рискове съществуват“, отбелязва тя. 

Освен вредителите – и липсата на пазар

Паралелно с проблема с Черната златка овощарите се борят и с липсата на пазар. „Големият проблем на плодовете е липсата на пазар“, казва Радостина Жекова. По думите ѝ евтиният внос от Гърция и други държави подбива цените на българската продукция. „В Гърция всичко е поливно и държавата инвестира в напояване. При високи добиви цената вече не е решаваща. А ние се борим с години да узаконим сондажи“, посочва тя.

Именно заради ниските изкупни цени все повече производители предлагат на хората сами да си наберат плодове директно от градините. „Ако някой ти предлага 70 евроцента за килограм, а само брането струва между 40 и 50 евроцента, няма как да излезеш на печалба. Затова много колеги предпочетоха да отворят градините за гражданите“, обяснява Жекова. 

Реколтата е добра, но бъдещето е под въпрос

Въпреки трудностите овощарите отчитат, че тази година реколтата при повечето овощни култури е добра. Има добра продукция от череши, круши и ябълки, докато при прасковите и кайсиите добивите са по-слаби заради неблагоприятната пролет. Производителите обаче предупреждават, че ако разпространението на черната златка не бъде овладяно, след няколко години овощарството в Добруджа може да се изправи пред тежка криза.

„Ако продължава така, просто няма да има овощни градини“, предупреждават те.