От Добрич до международния бизнес: Деница Стоянова-Станесе ръководи човешките ресурси на AstraZeneca в пет държави
С над 20 години професионален опит тя поставя доверието, справедливостта и смелостта за промяна в основата на успешното управление на хора
От Добрич до международния бизнес: Деница Стоянова-Станесе ръководи човешките ресурси на AstraZeneca в пет държави
С над 20 години професионален опит тя поставя доверието, справедливостта и смелостта за промяна в основата на успешното управление на хора
Деница Стоянова-Станесе от Добрич отговаря за човешките ресурси на фармацевтичната компания AstraZeneca в България, Словения, Хърватия, Сърбия и Черна гора. Зад международната ѝ кариера стоят над две десетилетия работа с хора, проекти и процеси, опит в различни европейски държави и убеждението, че добрият работодател се разпознава най-вече по отношението към служителите си.
Като ръководител „Човешки ресурси“ за клъстер „Балкани“ тя работи за привличането и развитието на таланти, въвеждането на нови подходи и изграждането на среда, в която хората се чувстват уважавани, ангажирани и свободни да споделят идеи.
„Всичко започва от това как се чувстват хората в компанията“, казва Стоянова-Станесе в публикация на „Капитал“. Според нея показателно е дали служителите разказват с гордост на близките си къде работят и дали професионалистите извън организацията проявяват интерес към възможностите в нея.
Деница е възпитаничка на ПМГ „Иван Вазов“ в Добрич, випуск 2000. Завършва „Стопанско управление“ в УНСС, а впоследствие и международната Executive MBA програма на Cotrugli Business School.
Професионалният ѝ път включва 16 години в UniCredit, където заема различни позиции в управлението на човешки ресурси и проекти в България, Румъния и Австрия. От края на 2021 г. е част от лидерския екип на AstraZeneca за Балканите.
Работата ѝ в човешките ресурси започва на 23 години с участие като проектен мениджър в сливането на три банки. По-късно тя търси опит и в друга посока — присъединява се към екипа за дигитални банкови канали на UniCredit в Румъния. Тази стъпка разширява разбирането ѝ за бизнеса и същевременно затвърждава желанието ѝ да се развива в управлението на хора.
Преминаването от банковия към фармацевтичния сектор е следващият голям професионален избор. В интервю на Стела Стефанова, споделено от добричката гимназия, Стоянова-Станесе разказва, че още в училище е осъзнала как промените я мотивират. За нея развитието е свързано с готовността човек да опитва непознатото и да поема премерени рискове.
В международната работа тази нагласа върви заедно с уважението към местните особености. Различията могат да бъдат в начина на общуване, даването на обратна връзка, отношението към сроковете и йерархията. Подходът ѝ е първо да разбере откъде произлизат те, а след това да търси работещи решения.
Съществена част от управленската ѝ философия е доверието между работодателя и служителите. Пред „Капитал“ тя подчертава, че то се изгражда с постоянство, открит диалог и изпълнение на поетите ангажименти. Важна е и готовността на ръководителите да признават грешки или несигурност.
„За мен човечността и взаимното уважение са изключително важни. Ако ги има вътре в компанията, това неизбежно се вижда и навън“, посочва тя.
Според Стоянова-Станесе ценностите на една организация трябва да присъстват в ежедневните решения. Сътрудничеството се доказва чрез реална работа между отделите, равнопоставеността — чрез последователни действия по отношение на възнагражденията, а подкрепата за жените — и чрез представителството им на ръководни позиции.
В професионалния си път тя е работила за две компании. Обяснява този избор с потребността да разпознава собствените си ценности в организацията и да намира смисъл в нейната мисия. За настоящата си работа споделя, че я мотивира приносът на фармацевтичния сектор към развитието на диагностиката, здравните системи и достъпа до лечение.
Сред практиките, които цени, са подкрепата за служителите и техните семейства, гъвкавото работно време и хибридният модел. Тя посочва още здравното, пенсионното и животозастраховането, както и програмата за подпомагане на служителите.
Особено важен за нея е обменът между поколенията — когато човек с дългогодишен стаж работи заедно с колега, който тепърва започва професионалния си път. Именно такива ежедневни отношения според нея показват най-добре културата на една компания.
Изкуственият интелект също заема място сред темите, по които работи. Стоянова-Станесе посочва, че компанията обучава служителите си да го използват в ежедневните задачи. Очакването ѝ е технологиите да освобождават време за усвояване на нови умения и за работа, която изисква човешка преценка и общуване.
Международната среда е част и от семейството ѝ. Съпругът ѝ е румънец, с дъщеря си общува на български, а заедно най-често говорят на английски. Като майка тя иска да дава пример за независимост и смелост при следването на личните цели.
За Деница Стоянова-Станесе професионалният успех има и съвсем човешко измерение — хората, с които е работила, да помнят подкрепата ѝ в значим за тях момент. А представата ѝ за добър работодател се обобщава в думите:
„Работодателската марка не е това как компанията се определя, а какво хората споделят за нея от собствен опит.“
Материалът е подготвен по предоставената публикация в „Капитал“ и интервюто на Стела Стефанова, споделено на сайта на ПМГ „Иван Вазов“ – Добрич.
