Необичайна покана за бал към любимата класна отправиха абитуриенти от Добрич

Нетрадиционна покана да сподели абитуриентския им бал отправиха днес зрелостниците от 12 „в“ клас от училището по изкуства СУ „Св. Климент Охридски“ в Добрич. Младежите, които завършват в паралелка графичен дизайн отправили своето обръщение към г-жа Даниела Гичева по училищната радио уредба.

Докато класната им преподавала урок в час по български език и литература, точно в 12:50 часа в цялото учебно заведение проехтели думите на учениците й.

„Ние сме зрелостниците от 12 в клас. Вероятно това е последният път, в който ще имаме възможността да използваме училищното радио. Остават ни броени месеци до края на дългия път, който извървяхме тук.

Ако едно училище е втори дом за едно дете, то учителите, разбира се, са второ семейство. Те, като техните родители, са наблизо в трудни моменти, отварят мирогледа и образоват. А приносът на всеки учител за съдбата на учениците е безспорно голям. Учителите са онези хора, които завършилият ще помни цял живот.

За тези 12 години трябва да благодарим на всички учители, които не само ни преподаваха, но и успяха да ни изградят като личности  и  ни помогнаха  да се разгърнем като творци. Минава последната ни година, изпълнена с радостни и тъжни моменти, със страх и увереност, със слаби и отлични оценки. Прекарахме голяма част от времето си тук, създадохме много спомени, приятелства. Имахме възможност да се изявим в различни сфери, да участваме в конкурси  и  проекти.

Признателни сме на цялото училище, но сега искаме да се обърнем към един специален човек, който е правил и продължава да прави много за нас и колкото и да е сложно понякога винаги ни подкрепя. Учител, който винаги се опитва да изкара най-доброто от всеки един, който с работата и отношението си доказва, че да преподаваш не е професия, а призвание. Благодарим Ви за това, че ни научихте да виждаме красивото, да вярваме в доброто, за усилията, за търпението, за грижите, за любовта и всички знания.

Вие, скъпи учителю, ни научихте да изразяваме мислите си правилно и компетентно, показахте цялото разнообразие и богатство на българския език, открихте ненадминатата красота и дълбочина на книжното слово и внушихте любов към класическите литературни произведения. Благодарим Ви за професионализма и всеотдайността, с които се отнасяте към избраната от Вас професия, за примера, който ни давате и за невероятното Ви търпение.

Скъпа г-жо Гичева, в търсене на най-добрата учителка стигахме до “ Чикаго и назад” . И колко и да не ни личи бяхме “ Неразделни” през цялото време! Макар и понякога да се чувствахме като “Заточеници”, успяхме да научим много важни неща от вас. Сигурни сме, че понякога сме били по-големи фантазьори даже и от “Дон Кихот” а атмосферата в класната стая понякога наподобяваше на тази в “Спи езерото” . Вероятно ви е било трудно, но и такива ни приехте. А тази “Борба”, която дълго водихме заедно, вече усеща своя край.

След всички тези тестове и теми за есета, които ни зададохте, дойде моментът, в който вие ще трябва да размишлявате над тема за есе от раздела “ Изборът и раздвоението” . Темата ще разберете като погледнете в двора на училището…Ще успеете ли да изкарате заветните 30 точки?“

На двора я чакали абитуриентите от 12 „в“ с плакат–покана г-жа Гичева да напише аргументативен текст в обем до 4 страници на тема за есе „Съмненията – ще дойдете ли с нас на бала?“

Дали тя е приела необичайната им покана ще стане ясно на бала, който ще се състои на 25 май в ресторанта на хотел „България“. За своите ученици тя е невероятен човек, а много от тях са категорични, че ако имат възможност, ще се върнат в  8 клас, за да бъдат отново с нея.