Навършват се 16 години от пожара във влака София - Кардам, в който загинаха 9 души

16 години от пожара в кушет вагона на влак № 2637, пътуващ от София за Кардам се навършват днес. В огнената стихия гаснат девет човешки живота, като пет от жертвите на влака-убиец са от област Добрич – Антоанета Апостолова, Валерия Желева, д-р Галина Иванова, Даниел Вичев и Калчо Енчев.

Късно вечерта на 28 февруари 2008 година два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци близо до гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона – 35. След като огънят лумва, влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Не всички обаче успяват да излязат. Пламъците са загасени около 5.30 сутринта от пожарникари и тогава страшните последствия стават ясни. Първоначално се смята, че жертвите са 8, но по-късно са открити останки от още едно тяло.

Според заключението на пожаро-техническата експертиза, направена по време на разследването, причина за огъня е значително превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими вещества – дезодорант или парфюм. Експертите констатират имножество неизправности в електрическата и отоплителна система.

Причина за смъртта на всички 9 души, които са били в кушет-вагона, е отравяне с токсични вещества. След това телата на пътниците са изгорели до неузнаваемост, сочат данните на съдебно-медицинската експертиза.

На 5 март в страната е обявен Ден на национален траур за жертвите, които са идентифицирани официално няколко дни след трагедията: студентките Валерия Желева (20 г.), Антоанета Тодорова (22 г.), корабният инженер Даниел Вичев (25 г.), проф. Рашо Рашев – директор на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.

Прокуратурата повдига обвинения на трима служители на БДЖ. Единият от тях е зам.-директорът на “Пътнически превози” Георги Иванов, който, според обвинението, е издал заповед, в която наредил страничните врати на вагона да се заключват с каре и щифт, което блокира пътниците, опитващи да се излязат от горящия влак.

Кондукторът на влака Георги Георгиев пък е обвинен в престъпно бездействие – не спрял влака навреме, ползвал негоден пожарогасител, действал е хаотично и не е предупредил пътниците за пожара.

Обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост получи и началник влака Иванка Костадинова. Прокуратурата поиска за всеки от тях максималните възможни наказания – 15 години затвор.

През май 2010 година Плевенският окръжен съд произнесе първите присъди по делото за трегедията – шафнерът беше осъден на 12 години лишаване от свобода, началничката на влака – 8 години, а зам.-директорът беше оправдан. Магистратите постановиха, че именно първите двама носят лична отговорност за действия при пожар и за поддържането на противопожарните съоръжения в изправност. Освен това съдът прие, че по време на инцидента Георгиев е употребил алкохол.

По-късно обаче Апелативният съд във Велико Търново намали присъдите на двамата осъдени – Георгиев получи 8,5 години затвор, а Костадинова – 5.

През 2011 година делото стигна до Върховния касационен съд, но той го върна за ново разглеждане. Тогава върховните магистрати заявиха, че има много смекчаващи вината на Георги Георгиев и Иванка Костадинова обстоятелства и те са осъдени при неизяснена фактическа обстановка – експертизата по делото не доказва дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като грешка беше отчетено и че е оправдан Иванов.

Така, през септември 2012 година, нов състав на Апелативния съд във Велико Търново издаде съвсем различни присъди – наказанията на кондуктора и началник влака бяха намалени на условни – 3 години с 4-годишен изпитателен срок за шафнера, и 2 години и половина, също с 4 години изпитателен срок. И оправданият шеф този път бе признат за виновен, но и той не получи ефективно наказание –  1 година и шест месеца условно, с 3 години изпитателен период.

Постановено беше още, тримата солидарно да платят на 19 близки на загиналите – 1,9 млн. лв.

В крайна сметка, през 2013 година ВКС произнесе окончателните присъди, въпреки протестите на прокуратурата и роднините – потвърдени бяха условните присъди и на тримата подсъдими.