Над 1000 текстове на песни създава поетът Йордан Янков, от чието рождение се навършват 90 години

Над 1000 текстове на песни създава поетът Йордан Янков, от чието рождение се навършват 90 години. Той също е преводач и журналист. 
ОТ ФИЛОЛОГИЯ ДО ЖУРНАЛИСТИКА
Янков е роден на 8 юни 1936 г. в Сливен. Завършва българска филология и  журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи две години като учител по български и немски език, след което се отдава на журналистиката. В периода 1966 - 1976 г. е журналист във вестник „Пулс“, а от 1976 до 1992 г. работи в списание „Дружба“ (по-късно „Глобус). Основател и главен редактор на книгоиздателство „Парабола”, специализирано за западноевропейско изкуство на ХХ век. През 1993 г., заедно с Николай Захариев, Йордан Янков става съосновател и директор на единствената в България частна Свободна академия за изобразително изкуство „Жул Паскин” – училище, създадено по образец на западноевропейските частни свободни академии.
ТВОРЧЕСТВО
Започва да пише стихове още като дете, на шега - с приятел измисляли поеми за смешни старци от улицата.  Автор е на повече от 17 поетични книги, сред които „Обятия“ (1966), „Понеделник, вторник, сряда...“ (1968), „Юни“ (1976), „Пътна врата“ (1978), „Дърво с квадратна шапка“ (1985), „Следобедни думи“, „Дълъг ден“ (1986), „Попитай градинаря“ (1987), „Аскетичен пейзаж“ (1994), „Сто инкрустации“ (1999), „Автопортрет със затворени очи и други сюрреализми“ (2003), „Описания“ (2004), „Барелеф“ (2005), „Вертикал“ (2006), „Епизоди“ (2007) и „Резонанс“ (2008). Негови стихове се превеждат на много езици.
Просветен познавач на творчеството на художниците Иван Димов, Атанас Василев, Тома Трифоновски, Иван Нинов, Георги Янакиев, Алцек Мишев, Димитър Донев, Георги Трифонов, той им посвещава мемоарните си книги  „Утринни ателиета“ (1981), „Художниците“ (2000), отличена с награда на Съюза на българските писатели за мемоаристика и критическа проза, „Генко Генков – бунтът на цветовете“ (2001). В мемоарната си книга „Видяното“ (2003) Йордан Янков разказва за детството и ранната си младост в Сливен, а в книгата си „Изречения“ (фрагменти), издадена през 2009 г. той събира свои кратки афористични мисли.
ЛИЛИ ИВАНОВА, ЙОРДАНКА ХРИСТОВА, МИМИ ИВАНОВА ПЕЯТ ПО НЕГОВИ ТЕКСТОВЕ
Йордан Янков работи заедно с композиторката Зорница Попова в продължение на 20 години. Двамата създават повече от 400 естрадни песни, а самият той е автор на над 1000 текстове за песни. Негови са текстовете на песните  „Слънцето е в моите коси” и „Петнадесет лалета”, изпълнени от Мими Иванова, „Дон Кихот и Дулсинея” на дует „Ритон”, „Боса по асфалта” на Росица Кирилова, „Жива вода” на Йорданка Христова, „Огън за двама”, „Не знам дали си ти”, „Минах край една любов” и „Не отнемай всичко” на Лили Иванова, както и отличените песни на Международния фестивал „Златният Орфей“ -  „Отчаяние няма“ (първа награда, 1988) и „Аз и ти, без него“ (първа награда, 1992), изпълнени от Георги Христов, и „Обич без милост“ (втора награда, 1993), изпълнена от Ивелина Балчева. По негови текстове са песни в изпълнение на Богдана Карадочева, Борис Годжунов, Венета Рангелова, Кичка Бодурова, Кристина Димитрова, Маргарита Хранова, дует „Ритон“ и др.
ПРЕВОДАЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Освен като поет, Йордан Янков се изявява и като преводач. Превежда предимно поезия. Той превежда книгата на японската поетеса Сумако Фукао „Лампа и цветя” (1972)  – първия преведен японски автор в България, както и книгата „Утринна благовест” (1987) на френския поет и писател Франсис Жам съвместно с Гина Петрова.
НАСЛЕДСТВО
Йордан Янков умира на 25 май 2011 г. Същата година са издадени два компактдиска с песни по музика на Зорница Попова и текстове на Йордан Янков: „20 златни български хита – 5“ и „20 златни български хита – 6“.
Йордан Янков е носител на орден „Кирил и Методий”  първа степен за принос към българската култура, на Национална литературна награда „Захари Стоянов“ за своя значим принос към съвременната българска литература. На 23 октомври 2003 г. е удостоен с наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на Община Сливен за цялостно творчество, както и със званието „Почетен гражданин на Сливен“.
РШ/МГ/отдел „Справочна“
/ЕМС
Използвани източници: 
БТА, ВИНФ, 17.10.2003; 23.10.2003 г.
https://sbp.bg/посветен-на-словото/
https://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%20%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2
https://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Златният%20Орфей
„Кой кой е в България“, 1998 г., с. 805