Мария-Радена Божкова от Добрич участва във филм, предложен за „Оскар“

На 25 години Мария-Радена Божкова от Добрич вече върви уверено по път, който започва още в детството – от игрите с мечове и лък, през пианото и спорта, НАТФИЗ и Ню Йорк, до снимачните площадки на международни продукции. Зад младата актриса стоят десетки кастинги, немалко откази, работа и от двете страни на камерата и една амбиция, която самата тя определя като „нож с две остриета“, но се стреми да превръща в своя движеща сила.

„Казвам се Мария-Радена Божкова, на 25 години съм и съм от Добрич. Майка ми обаче е родена в Бургас и обичам да казвам, че съм и от Бургас, защото морето е много важна част от мен“, разказва тя.

Мария-Радена израства в сплотено семейство, в което никой не се занимава професионално с актьорство. Майка ѝ е банкер, баща ѝ – ветеринар, а по-голямата ѝ сестра е интериорен дизайнер. Именно тя се оказва човекът, който избира, както се шегува, „сигурния“ път на актьорската професия.

Желанието да бъде актриса се появява още в детските години, макар тогава мечтите ѝ да са много.

„Исках да стана ветеринар като тате, интериорен дизайнер като сестра ми. Може би точно затова избрах актьорската професия – защото чрез нея мога да бъда всичко.“

Момичето с мечовете, което 20 години по-късно отново стана мускетар

Още детските игри сякаш предвещават част от бъдещите ѝ роли. Докато сестра ѝ играе с кукли, Мария-Радена предпочита мечовете, лъка и стрелите. Има любима броня с два меча, с която ходи навсякъде, а на детски карнавал се преобразява като мускетар – дори с нарисуван мустак.

Близо две десетилетия по-късно детската игра неочаквано се превръща в професия.

„Наскоро, 20 години по-късно, плюс-минус, в един проект отново бях мускетар. Ходих да стрелям на стрелбище, за да вляза в ролята. И просто осъзнах, че цял живот съм си го мечтала. Само че сега вече ми плащат за това.“

Като дете Мария-Радена е изключително активна. Родителите ѝ успяват да насочат тази енергия към спорта, музиката и изкуството.

На пет години вижда по телевизията пианист и заявява, че и тя иска да свири. Родителите ѝ я подкрепят и пианото остава част от живота ѝ и до днес.

Същото се случва със спорта. През годините тренира плуване, баскетбол, хандбал и волейбол, а през последните две-три години – кикбокс и тенис.

До кикбокса я отвежда именно киното. За филм, сниман в Италия, трябва да изиграе боксьорка и решава, че не иска просто да имитира движенията, а да се подготви сериозно за ролята.

„Спортът ме научи на дисциплина и, може би, на известен перфекционизъм. А изкуството е малко обратното. Там не трябва постоянно да гониш перфекционизма. Трябва да има баланс и аз винаги съм търсила този баланс. Продължавам да го търся.“

Убедена е, че музиката и спортът изграждат качества, които остават за цял живот, независимо дали човек ще се превърне в професионален артист или спортист. Затова един ден би искала и собствените ѝ деца да се занимават и с двете.

От Добрич до НАТФИЗ

В Добрич Мария-Радена завършва езикова гимназия с английски и немски език. Признава, че ако е имала възможност да избира испански, вероятно би предпочела него. До края на гимназията обаче не е напълно сигурна накъде ще продължи и затова се старае да учи всичко.

След завършването идва решението за НАТФИЗ.

За семейството ѝ то е изненада – актьорството е напълно различно от професионалните сфери, с които са свързани родителите и сестра ѝ. Подготвя се при Малин Кръстев, явява се на изпитите и е приета.

Още в началото се сблъсква и с едно от първите сериозни предизвикателства – трябва много бързо да изчисти диалекта си, за да може да продължи обучението си след първия семестър. Именно тогава дисциплината, изградена през годините на спортни тренировки, се оказва особено ценна.

„Не е лесно да учиш в НАТФИЗ. Понякога е като казарма“, признава актрисата.

Голяма част от студентските ѝ години съвпадат с пандемията от COVID и обучението преминава основно онлайн – особено необичайно преживяване за бъдещи актьори, чиято професия предполага сцена, партньорство и непосредствен контакт.

Изолацията ѝ тежи. Макар да обича да остава сама със себе си, Мария-Радена се определя като силно социален човек.

От този период пази и един особен спомен. В кратките почивки понякога излиза сама и сяда на пейка отсреща, на която е отбелязано, че е била любимата пейка на Невена Коканова.

„Много я харесвам и много съжалявам, че не съм успяла да се срещна с нея.“

Ню Йорк и решението да се върне в България

След дипломирането си Мария-Радена заминава за САЩ. В Ню Йорк има роднини, но градът я привлича и заради артистичната си атмосфера.

„Ню Йорк има страшно много енергия и възможности за хората, които се занимават с изкуство.“

В един момент е готова да остане и да продължи живота и кариерата си там. Въпреки това се връща в България.

Това означава да започне отново – да търси контакти, кастинги и възможности и отново да „завърти колелото“. Подчертава, че решението ѝ не е продиктувано от разочарование от Америка или от страха, че там професионалният път е прекалено труден.

„Аз никога не съм била човек, който се отказва, защото нещо е трудно.“

След завръщането си започва най-после да учи и езика, който отдавна я привлича – испански. Причината вече е не само лична. Мария-Радена харесва испанското кино и иска да работи там. Част е от испанска агенция, следи кастинг платформи и кандидатства за всяка възможност, която смята за подходяща.

„Не чакам просто някой да ми се обади и да каже: „Ела, имаме роля за теб.“ Трябва да се действа. Бутам се навсякъде.“

Определя себе си като срамежлива, но това не ѝ пречи да преследва целите си.

„Аз съм си амбициозна. Това е нож с две остриета и се опитвам да го канализирам и да го насочвам в полезната за мен страна. Да работи за мен.“

От другата страна на камерата

След връщането си в България, в период, в който все още не знае откъде точно да започне, Мария-Радена работи и като асистент продукция.

Днес смята този опит за изключително важен за професионалното си развитие. Той ѝ позволява да види снимачния процес от другата страна и да разбере колко много хора и колко различни професии стоят зад крайния резултат, който зрителят вижда на екрана.

„Когато си само от страната на актьора, виждаш своята работа. Когато си зад камерата и видиш целия процес, разбираш колко много хора стоят зад един филм или една продукция.“

Идват и множество кастинги. С тях – неизбежните откази.

В началото всяко „не“ се приема трудно. С времето обаче актрисата разбира, че отказът е просто част от професията.

„Идва поредният кастинг, поредното „не“, казваш си „Окей“ и продължаваш напред.“

Холивудският „Man of War“

Един от най-важните моменти в кариерата ѝ досега е участието в „Man of War“.

Мария-Радена определя американския филм като най-голямата продукция, в която е участвала до този момент, и като свой своеобразен пробив.

Премиерата на филма е в Холивуд. Самата тя обаче не успява да присъства по една от най-добрите възможни причини за един актьор – по същото време снима в Милано.

Поредна международна възможност идва и през кастинг платформа. Търсят актриса, която говори английски и италиански, за ролята на боксьорка. Мария-Радена не знае италиански, но това не я спира да кандидатства.

Приятел я окуражава с идеята, че персонажът би могъл да бъде променен – вместо италианка, героинята да бъде чужденка, която живее в Италия.

„Аз си казах: „Окей, пускам се на 200%“, и се пуснах.“

Избират я. Заснет е трейлър на пълнометражния филм, като очакванията са скоро да започнат и снимките на целия проект в Италия.

От Добрич до „Берлинале“ и канадското предложение за „Оскар“

Следва още една важна стъпка – участието ѝ в „Nina Roza“ на канадската режисьорка Geneviève Dulude-De Celles.

По думите на Мария-Радена филмът печели „Сребърна мечка“ за най-добър сценарий на „Берлинале“ и е избран за официалното предложение на Канада за наградата „Оскар“ за най-добър международен филм.

В продукцията младата актриса от Добрич си партнира с Галин Стоев, Светлана Янчева и други актьори.

„Много се вълнувам, че съвсем скоро ще може да го види и българската публика“, казва тя. Филмът трябва да тръгне по кината в България от 9 октомври.

И точно Светлана Янчева е един от хората, които Мария-Радена посочва като пример за това как големият актьор може да остане истински и земен човек.

„Не мога без творчество“

Киното обаче не е единствената мечта на Мария-Радена. Израснала е близо до природата и животните, които обича от дете, и един ден иска да има собствено ранчо.

Но дори и тогава изкуството няма да изчезне от живота ѝ.

„Не мога без творчество. Може да имам ранчо, може да правя каквото си поискам, но киното ще го има. И музиката ще я има.“

Това е урок, който осъзнава особено ясно по време на престоя си в Америка. За нея не е достатъчно просто да бъде зрител на изкуството – има необходимост да го създава.

А ако трябва да избере само една дума, с която да се опише, тя не е „актриса“, „амбициозна“ или „артист“.

Думата е „човек“.

„Искам хората да видят в мен истински човек на първо място.“

„Липсва ми истинското общуване“

Именно човешкото отношение е сред нещата, които най-силно я вълнуват и в професионалната среда.

Мария-Радена признава, че ѝ липсва естествената комуникация без скрити намерения и без отношения, изградени единствено върху взаимна изгода.

„Прекалено много общуването вече се превърна в това да чакаш да се видиш с някого, защото ти е изгодно. Всеки си търси някаква полза. И това е неприятно.“

Според нея това се усеща особено силно в артистичните среди.

Вярва, че най-добрите актьори са преди всичко истински хора. Като пример отново посочва Светлана Янчева – „земен човек и страхотна актриса“.

„Ако имаш огромно его и постоянно се опитваш да показваш: „Вижте ме кой съм“, това си личи и на екрана.“

Мария-Радена не крие и критичния си поглед към част от процесите в българския театър и кино. Според нея понякога егото взема прекалено голям превес, когато всъщност е необходимо хората просто да вършат добре работата си.

А българските творци, убедена е тя, създават стойностни неща – проблемът е, че невинаги успяваме да ги видим и покажем достатъчно.

Мечтата: България да има световно разпознаваемо кино

Опитът ѝ в чуждестранни продукции ѝ дава възможност да сравнява и различните модели на работа.

Без да генерализира, Мария-Радена вижда основна разлика в професионализма и начина, по който отделните хора в една продукция общуват помежду си.

За нея киното трябва да бъде общ процес. Режисьорът и актьорът имат една и съща крайна цел – продуктът да бъде възможно най-добър. Това предполага диалог, обмен на идеи и партньорство.

В България, смята тя, понякога все още се среща обратният подход – някой е написал или измислил нещо, вижда го единствено по определен начин и не допуска разговор.

„Няма диалог, няма комуникация.“

Но Мария-Радена не губи вяра в българското кино. Напротив – мечтата ѝ е голяма.

Иска България да има кино, което да бъде разпознаваемо по света. Иска един ден българските творци и продукции да имат своето естествено място на най-големите международни сцени.

А сред личните ѝ мечти присъства и „Оскар“.

„Винаги съм следвала мечтите си и специално за Оскар съм си мечтала. Надявам се да имаме световно кино.“

Според нея първата крачка към това е инвестицията в културата и в младите творци.

А нейният собствен план засега остава прост – да продължава да работи, да кандидатства, да се движи напред и да не позволява на отказите да я спират.

„Искам да бъда актриса, която може да бъде различна във всяка следваща роля.“

От момичето в Добрич, което обикаля с броня и два меча, до младата актриса в международни продукции пътят вече е започнал. А посоката, която Мария-Радена Божкова си е избрала, е още по-далеч – към световното кино и към мечтата България един ден да има своето разпознаваемо място в него.

Източник: People of Sofia

 ·