Любители на фолклора извиха „живата карта на България“ на XII хоротека в Бранище (СНИМКИ)
Десетки танцови клубове и самодейци от Добруджа се включиха във фолклорния празник под мотото „Да сътворим заедно живата карта на България!“
Стотици участници и гости се събраха днес на стадиона в село Бранище за XII издание на Фолклорната хоротека „Бранище 2026“. Традиционният празник отново превърна населеното място в средище на българските народни танци, музика и традиции.
Събитието беше организирано от Община Добричка, Кметство Бранище и Народно читалище „Петко Р. Славейков – 1942“ и премина под мотото „Да сътворим заедно живата карта на България!“.
Домакин на проявата беше кметът на село Бранище Димитър Николов. Хоротеката беше открита от кмета на Община Добричка Соня Георгиева, която приветства участниците и гостите на празника.
Сред официалните гости бяха народните представители Румен Мунтянов, Стоян Петров, Стилиян Ганчев и Свилен Трифонов. На събитието присъстваха още представители на ръководството на Община Добричка, председателят на Добрички общински съвет Георги Коев, народната певица Калинка Вълчева и хореографът и художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ Стоян Господинов.
Както всяка година, форумът нямаше конкурсен характер. Вместо оценки и класиране, акцентът беше поставен върху споделената емоция, приятелството и любовта към българския фолклор. Десетки танцови клубове, самодейни състави и почитатели на народните танци от различни населени места в Добруджа се включиха в празничната програма.
За доброто настроение на участниците се погрижиха народната певица Жечка Сланинкова и оркестър „Странджа“, които допринесоха за празничната атмосфера със своите изпълнения.
Кулминацията на събитието настъпи в края на хоротеката, когато участниците и гостите извиха голямо хоро във формата на картата на България. Символичният финал предизвика аплодисменти и се превърна в ярък израз на стремежа към съхраняване на българските традиции и национална идентичност.
И тази година Фолклорната хоротека „Бранище“ показа, че българското хоро продължава да обединява хора от различни поколения и населени места, превръщайки се в жив мост между миналото, настоящето и бъдещето на българските традиции.
