Литературоведи, учители, музейни специалисти и ученици обсъдиха във Видин мястото на Пенчо Славейков в българския модернизъм

Видин е сред градовете с най-много личности, свързани с живота, творчеството и изследването на Пенчо Славейков, което дава възможност за по-задълбочен разговор за мястото му в българския модернизъм. Това каза литературоведът доц. Йордан Ефтимов при откриването на 20-ата среща от инициативата на Българската телеграфна агенция „Пенчо Славейков и българският модернизъм“, която се състоя в Националния пресклуб на БТА във Видин по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.
Според Ефтимов, за разлика от други градове, където връзките със Славейков са предимно чрез училището, във Видин могат да бъдат проследени реални биографични и творчески пресечни точки с личности като Ангел Тодоров, Никола Петров, Михалаки Георгиев и Пантелей Зарев.
Поетесата Диана Сиракова представи Пенчо Славейков като идеолог на българския модернизъм и индивидуализма, призван да изрази „душата на своя народ“. Тя проследи литературните полемики между модернистите и техните опоненти в края на XIX и началото на XX век и отбеляза, че философската поезия на Славейков продължава да намира своите читатели и сред младите хора.
Журналистът и преподавател по български език и литература Ваня Минева акцентира върху мястото на Славейков в съвременното образование. По думите ѝ въпреки намаляването на броя на задължителните произведения в учебните програми, неговото творчество остава сред основните текстове, чрез които учениците се запознават с българския модернизъм. Тя подчерта значението на естетическия индивидуализъм като водещ принцип в творчеството му.
За приноса на видинския поет, преводач и литературен критик Ангел Тодоров говори Галина Стоянова от Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“. Тя припомни, че Тодоров е сред основните редактори на осемтомното издание на „Събрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1958–1959), както и автор на изследвания, които и днес служат като ценен справочник за литературоведи, учители и студенти.
Полина Петрова от Регионалния исторически музей във Видин представи ролята на художника Никола Петров за антологията „На острова на блажените“. По думите ѝ неговите портрети на измислените поети, създадени по фотографии на Пенчо Славейков, превръщат изданието в уникален синтез между литература и изобразително изкуство и са сред най-ярките проявления на българския модернизъм.
Екскурзоводът и преподавател по история Валя Александрова подчерта, че литературата, историята и културното наследство трябва да се разглеждат като взаимно допълващи се. Според нея младите хора могат да бъдат привлечени към класическата литература чрез съвременен подход и чрез образователни маршрути, които проследяват живота и творчеството на българските автори. Като пример тя посочи възможността за тематичен маршрут по местата, свързани с Пенчо Славейков в Италия.
В дискусията се включиха и ученици. Лаура Милчова от Гимназията с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“ във Видин каза, че макар философските произведения на Пенчо Славейков да са трудни за възприемане от нейното поколение, идеите им остават актуални. По думите ѝ творбите, посветени на любовта, моралните ценности и силата на човешкия дух, са по-близки до младите читатели и ги насърчават да не се отказват заради непознатия език.
По време на разговора доц. Йордан Ефтимов отбеляза, че една от целите на инициативата на БТА е юбилейните годишнини да бъдат повод не за формално честване, а за разговор, който поставя класическите автори в съвременен културен и обществен контекст.