Лекция, посветена на испанския цикъл на Никола Вапцаров, бе представена в навечерието на годишнината от неговата смърт

Лекция, посветена на испанския цикъл на Никола Вапцаров и 90-годишнината от началото на Гражданската война в Испания, както и камерната изложба „Война и ръкописи“ бяха представени във Високото пространство на Националния литературен музей в София.
Утре от 17:30 ч. пред паметника на Вапцаров в градинката зад Националната художествена галерия ще се състои традиционно литературно четене, посветено на паметта на родния поет, организирано от Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Българския антифашистки съюз, обяви Евгений Белий, председател на Българския антифашистки съюз.
„Вапцаров е убиван и с куршуми, и с думи, но с безразличие никога не е убиван“, каза Атанас Капралов, директор на литературния музей, цитирайки посвещение към стихотворение на Любомир Левчев, което гласи: „Посветено на всички поети, убити с куршуми, с думи и с безразличие“.
Журналистът и преводач Владимир Дворецки беше водещ на лекцията. Дворецки обясни, че при своята подготовка е стъпил върху изследователската работа на д-р Петър Велчев и лекцията е посветена на неговата памет.
Стихотворението „Испания“ е единственото от цикъла „Песни за една страна“, което не е включено в единствената стихосбирка на Вапцаров „Моторни песни“. Според думите на Дворецки причината за това е, че творбата е била отхвърлена от цензорите.
Журналистът изложи своите предположения за това как Вапцаров е избрал имената на своите герои.
Според него героят Фернандес е кръстен на анархосиндикалиста Валериано Оробон Фернандес, автор на „Песента на барикадите“ (A Las Barricadas), която се превръща в химн на републиканските сили. Дворецки обясни, че не е успял да докаже връзката между Вапцаров и Фернандес, но според него родният поет може да е научил за испанския анархосиндикалист от своя приятел, поета и анархист Лальо Маринов – Ламар.
„Източникът на името Долорес е повече от ясен“, каза журналистът, посочвайки Долорес Ибарури, известна с псевдонима „Ла Пасионария“ (La Pasionaria). Според Дворецки тя е автор на мисълта „по-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене“, която Вапцаров парафразира в своето творчество. По мнение на Дворецки образът е частично вдъхновен и от мексиканската актриса Долорес Дел Рио.
„Днес мечтите на поета, изразени в испанския му цикъл, са доста близки до реалността – на власт в Испания е едно лявоцентристко правителство, което предприема активни мерки за скъсване с наследството на франкизма и за почитане на паметта на жертвите на Гражданската война“, каза Дворецки.
Катя Зографова, главен уредник на Високото пространство и литературен изследовател, както и куратор на експозицията „Война и ръкописи“, каза, че главните акценти сред експонатите са ръкописите на Вапцаров и на Димитър Димов. Това са „Сивата тетрадка“ на Вапцаров, прототип на стихосбирката „Моторни песни“, съдържаща единствения оригинал на стихотворението „Испания“, и ръкописен вариант на драмата „Почивка в Арко Ирис“ на Димов с поправки. В експозицията са показани и творби на художниците Илия Бешков и Борис Ангелушев.
„Много е трагична историята на Испанската гражданска война и в нашата култура това се пречупва през една друга трагична история – тази на Вапцаров, но е много силно това сливане на хуманизма, на хуманните послания, на нашите две култури, които са подчинени на общочовешки принципи“, каза Къдринка Къдринова, член на Съвета за електронни медии.
„Голямата поезия никога не съществува извън своето време“, каза Евгений Белий, председател на Българския антифашистки съюз. „Испанската гражданска война се превръща в нравствено изпитание за едно цяло поколение творци, а Вапцаров е сред онези поети, които успяват да превърнат личното си преживяване в универсално послание“, каза още Белий.
На събитието присъстваха наследници на български писатели от миналия век, както и други членове на литературната общност.