Културните институти и НХА изграждат модел за международно художествено сътрудничество, каза директорът на БКИ в Берлин Борислав Петранов
Директорът на Български културен институт (БКИ) в Берлин Борислав Петранов представи сътрудничеството между Националната художествена академия (НХА) и българските културни институти във Виена и Берлин като модел за международен художествен обмен и културна дипломация. Той говори на Международната научна конференция „130 години НХА. Традиция и съвременност“ в Културен център „Морско казино" в Бургас.
В изказването си Петранов отбеляза, че партньорството между НХА и българските културни институти в Европа има значение за международния художествен обмен, културната комуникация и професионалното развитие на млади творци. По думите му в условията на съвременната глобализирана културна среда подобни форми на взаимодействие създават механизми за интегриране на националното изкуство в европейския и световния художествен контекст.
Петранов посочи, че в началото на XXI век културната дипломация се утвърждава като инструмент за международното сътрудничество, а културата започва да изпълнява функцията на посредник между обществата. Според него особено важна роля имат академиите и културните институти зад граница, които представят националната култура и участват в изграждането на транснационални културни мрежи.
Той отбеляза, че Националната художествена академия има принос за развитието на българската художествена школа и за формирането на съвременния културен облик на страната. Според него в условията на динамично развиваща се международна художествена сцена става все по-необходимо студентите да придобиват практически опит и директен досег с различни културни среди и художествени практики.
В изказването си Борислав Петранов коментира и необходимостта българските културни институти да имат общо лого, което да ги прави разпознаваеми като представители на българската култура.
Той акцентира и върху дългогодишното партньорство между Националната художествена академия и Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена. По думите му в периода 2009 – 2013 г., когато е бил директор на института, е поставено началото на програма за творчески резиденции за студенти от Академията. В рамките на инициативата ежегодно 10 млади художници са осъществявали творчески престой във Виена, който е завършвал с изложба и публично представяне на техните произведения. Петранов отбеляза, че програмата е предоставяла възможност на студентите да осъществят контакт с художествени институции, галерии, музеи и артистични пространства. Той допълни, че чрез финалните изложби младите автори са се включвали в международна изложбена среда и са изграждали професионални контакти.
По думите му програмата е била прекратена през 2020 година. Той посочи, че това е загуба не само за участниците, но и за процеса на международната художествена мобилност.
Борислав Петранов представи и сътрудничеството между Националната художествена академия и Български културен институт в Берлин. Той каза, че през 2021 година в Берлин е била организирана изложба с преподаватели от Академията по повод националния празник. През 2022 година, по повод 60-годишнината на института, е била представена изложба на студенти от специалност „Плакат“, посветена на годишнината.
По думите му през 2024 година е поставено начало на програма за творчески престой в Берлин за трима студенти бакалаври от Националната художествена академия. Той отбеляза, че през 2025 година броят на студентите е нараснал на шестима, а още, че през първата година за трите места са кандидатствали 37 души. По думите му студентите даряват свои произведения на Българския културен институт в Берлин, с което се създава колекция от съвременно българско изкуство.
Борислав Петранов определи сътрудничеството между НХА и българските културни институти във Виена и Берлин като успешен модел за международен художествен обмен. Според него взаимодействието между образователните и културните институции е фактор за развитието на съвременното изкуство, за професионалната реализация на младите творци и за утвърждаването на българската култура в европейския културен контекст.
