Как проруска евродепутатка обяви, че България ще напада Румъния
„Цялата българска армия е струпана на границата с Румъния и е в готовност да нападне страната, за да си върне Добруджа”. Това твърдение достигна до стотици хиляди потребители в румънските социални мрежи през август 2026 г.
Направи го румънската евродепутатка Диана Шошоака – лидер на националистическата и евроскептична партия S.O.S. România и политик, известен с проруските си позиции.
Случаят е показателен не само защото твърдението е невярно, а защото демонстрира един от често срещаните и работещи механизми на дезинформацията, при които реални събития и факти се използват като отправна точка, след което се изваждат от контекст, преувеличават се и се свързват помежду си така, че да създадат привидна причинно-следствена връзка и да подкрепят предварително изградено политическо внушение.
Къде се разпространява твърдението
На 12 август 2026 г. Диана Шошоака участва в онлайн предаването „Dan Diaconescu Direct“, излъчено на живо в YouTube канала „OTV – Dan Diaconescu“. Към момента на проверката видеото е събрало 97 хил. гледания, 5,2 хил. харесвания и 194 коментара.
По време на няколкоминутното си включване тя заявява, че „цялата българска армия е струпана на границата с Румъния“ и от четири дни е „в бойна готовност“, за да си върне Добруджа, позовавайки се на „несъществуващо право“.
Шошоака поставя твърдението си и в по-широка проруска рамка. По думите ѝ подобни събития се случват „откакто сме във война, защото Румъния е воюваща страна срещу Русия“, докато България поддържа „изключително близки отношения“ с Москва и дори е получила от нея помощ в областта на сигурността.
Евродепутатката не обяснява откъде разполага с информация за предполагаемото струпване на българската армия. Не представя доказателства нито за подготовка на нападение, нито за руска военна подкрепа за България срещу Румъния. Не посочва и кога българските власти са заявявали териториални претенции към румънската част на Добруджа.
Твърдението достига до още по-голяма аудитория, след като откъсът с Шошоака е публикуван от Facebook страницата „Mișcarea de Eliberare“, която Context.ro описва като страница за последователи и поддръжници на евродепутатката и S.O.S. România.
Описанието към видеото представя изказването на Шошоака като твърдение за претенции на България към Добруджа и за възможна българска въоръжена инвазия. Само за седмица публикацията събира над 300 хил. гледания, 7 хил. реакции, 500 коментара и 2,3 хил. споделяния.
Историята започва да се доразвива и от потребителите. В коментарите се появяват множество препратки към предполагаемо пророчество на румънския православен духовник Арсение Бока (1910–1989 г.), според което Румъния ще бъде окупирана от Русия, България и Унгария. Не съществува обаче автентичен текст или документ, който да потвърждава подобно пророчество. Твърдението е приписано на Бока години по-късно в сборник със свидетелства, в който жена разказва, че го е чула лично от него. Оттогава то периодично се разпространява в румънското онлайн пространство.
Това показва как веднъж попаднал в социалните мрежи, един дезинформационен разказ може да започне да събира около себе си други вече съществуващи истории, страхове и недоказани твърдения, които да изглеждат като допълнителни потвърждения.
Реалните факти зад историята
Твърдението на Шошоака се появява на фона на реални военни мерки, предприети от България. В края на юли българските власти действително засилват наблюдението и охраната на въздушното пространство в северната част на страната.
Причината обаче е публично обявена още преди изказването на Шошоака и няма нищо общо с Добруджа или с подготовка за нападение срещу Румъния.
На 8 август дрон навлиза в българското въздушно пространство от посока Румъния и се взривява на около 100 метра навътре в българска територия край село Кардам. Няма пострадали хора и материални поражения. След инцидента премиерът Румен Радев обяви, че мерките по границата с Румъния ще бъдат допълнително засилени.
На същия 8 август министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че още от 31 юли, в отговор на случващото се в Румъния и инцидентите с дронове там, България е разположила допълнителни сили и средства, сред които зенитно-ракетни комплекси, вертолети „Кугър“ и самолети Су-25.
В твърдението на Шошоака тези реални мерки са представени в съвсем различен контекст и с друго значение. Разполагането на допълнителни сили и техника е преувеличено до твърдението, че „цялата българска армия“ е струпана на границата, а мерките за защита на въздушното пространство са представени като подготовка за нападение.
Прави впечатление и времевото съвпадение. На 8 август българските власти публично говорят за засилване на охраната, а на 12 август – четири дни по-късно – Шошоака заявява, че българската армия е на границата „от четири дни“. Това показва колко лесно реална новина за допълнителни военни мерки може да бъде поставена в напълно различен контекст.
В действителност през същия период България и Румъния задълбочават сътрудничеството си в областта на сигурността. Между 10 и 19 юли румънски военноморски сили участват в организираното от България многонационално учение „Breeze 2026“. На 13 и 14 август, непосредствено след изказването на Шошоака, представители на България и Румъния, заедно с Турция, участват и в международното учение „Black Sea 2026“.
Има ли България претенции към Добруджа?
Именно реалните факти, поставени в основата на невярното твърдение, правят историята по-убедителна. Това важи не само за засилените мерки по охраната на въздушното пространство, но и за друг ключов елемент в разказа на Шошоака – Добруджа.
Областта действително е била предмет на териториални спорове между България и Румъния. След Берлинския договор от 1878 г. Северна Добруджа преминава към Румъния, а територията на Южна Добруджа остава в Княжество България. След Междусъюзническата война през 1913 г. с Букурещкия договор България губи и Южна Добруджа, която остава под румънска власт и след Ньойския договор от 1919 г.
Въпросът е уреден през 1940 г. с Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България. С нея двете държави обявяват установената граница за „окончателна и постоянна“ и се задължават повече да не предявяват териториални претенции една към друга. След Втората световна война границата е потвърдена и с Парижкия мирен договор от 1947 г.
Към днешна дата няма публични данни българските власти да предявяват претенции към румънската част на Добруджа, нито Шошоака посочва конкретно решение, изявление или документ, който да показва подобно намерение. Така реален спор от миналото е пренесен в настоящето и използван като предполагаем мотив за действията на България днес.
Точно това прави историческите теми особено благодатни при изграждането на подобни внушения. Не е необходимо хората да познават договорите и последвалите отношения между държавите. Достатъчно е да знаят общия факт, че България и Румъния някога са спорили за Добруджа, без непременно да проверят как този спор е уреден и има ли изобщо подобни претенции днес.
Русия като обяснение на случващото се
Към вече изопаченото представяне на реалните събития Шошоака добавя и трети елемент – отношенията с Русия. В разказа ѝ Румъния е представена като противник на Москва, а България като държава, която стои по-близо до Русия. Реалността обаче е по-различна. И двете държави са членки на НАТО и Европейския съюз, които след началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. заемат обща позиция в подкрепа на Украйна.
Вписването на историята в по-широк проруски наратив обаче ѝ придава привидна причинно-следствена логика, която фактите сами по себе си не подкрепят. Според него държавите, които се противопоставят на Москва, са изложени на заплаха или въвлечени в конфликт заради тази своя позиция. Следователно, военното присъствие край границата започва да изглежда като естествено следствие от позицията на Румъния спрямо Русия, въпреки че фактите не показват подобна връзка.
Тази рамка има и емоционален ефект. Отношенията с Русия, войната и напрежението между Москва и Запада са силно поляризиращи теми, около които вече съществуват устойчиви политически позиции и нагласи и които често предизвикват бурни реакции. В такива случаи емоциите могат да надделеят над критичната преценка доколко твърдението отговаря на фактите. Освен това, когато ново твърдение бъде вписано в такъв познат сюжет, то по-лесно се възприема от хора, които вече споделят сходни проруски нагласи. За тях то може да изглежда като поредно потвърждение на предварително изградена теза – че близостта с Русия е правилната и по-сигурна политическа посока, докато отдалечаването от нея води до рискове и негативни последици.
По този начин проруският наратив изпълнява две функции едновременно – свързва иначе несвързани обстоятелства в една на пръв поглед смислена история и им придава допълнителен емоционален заряд. Това може да направи дезинформационния разказ по-лесен за приемане и разпространение.
Подобен разказ не е нов за Шошоака
Шошоака не за пръв път разпространява подобни внушения. През юни 2026 г., след инцидент с руски дрон в Галац, тя се включва в руската държавно контролирана медия Russia Today и твърди, че Зеленски, НАТО, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Европейският съюз се опитват да накарат Румъния да нападне Русия и да започне война.
Шошоака има и публично документирани контакти с Москва. Context.ro съобщава, че тя често присъства на официални събития, организирани от руското посолство в Букурещ, а през 2026 г. участва в Петербургския международен икономически форум и разговаря с Владимир Путин. Изданието я определя като един от основните разпространители на проруски дезинформационни послания в Румъния. Reuters също я описва като политик, известен с проруски възгледи, а през 2024 г. Румънският конституционен съд отменя регистрацията на кандидатурата ѝ за президентските избори, като в мотивите си посочва нейни анти-ЕС и анти-НАТО позиции, като подчертава, че президентът на Румъния е длъжен да защитава всички демократични ценности, произлизащи от разпоредбите на Конституцията, в тяхната цялост, които са в тясна връзка с евроатлантическата принадлежност на страната.
Този контекст не доказва, че конкретното твърдение за България е създадено или координирано от Русия. Той показва обаче, че твърдението се вписва в повтарящ се модел в публичната реторика на Шошоака, при който различни събития се обясняват през отношенията с Москва и предполагаемото въвличане на Румъния във война.
Как се изгражда един дезинформационен разказ
Този случай показва, че дезинформацията невинаги разчита на изцяло измислени факти, а често стъпва върху реално събитие, което прави историята по-разпознаваема и правдоподобна. В този случай България действително засилва охраната на въздушното си пространство и разполага допълнителни сили в северната част на страната. Оттам нататък обаче фактът се изважда от първоначалния си контекст, мащабът му се преувеличава, а към него се добавят други манипулативни твърдения и внушения. Те се подреждат така, че историята да изглежда логична и последователна, въпреки че връзката между отделните елементи не е подкрепена с доказателства. В един и същ разказ могат да бъдат смесени верни факти, недоказани твърдения и откровени измислици, които заедно водят до неверен извод.
Към това се добавя и вписването във вече познат политически сюжет. Така новото твърдение се опира на предварително съществуващи нагласи и убеждения, вместо да бъде възприемано като напълно нова информация. Емоционално натоварените теми допълнително улесняват този процес, защото могат да предизвикат силна реакция още преди човек да е проверил дали представената информация действително е вярна.
В случая реалният факт придава достоверност, преувеличението увеличава заплахата, историческият контекст предлага мотив, а политическият наратив свързва всичко в една привидно логична история.
За разпознаването на подобна манипулация не е достатъчно да се проверява само дали отделните твърдения са верни. Също толкова важно е да се проследи откъде идва информацията, в какъв контекст е била представена първоначално и дали връзките между отделните елементи действително са подкрепени с доказателства. Полезно е да се прави разлика между факт, интерпретация и внушение, както и да се проверява дали изводите се потвърждават от надеждни източници. Особено внимание заслужават истории, които предизвикват силна емоционална реакция или съвпадат твърде удобно с вече изградени убеждения.
Инициатива „За истината с факти“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
