Игнажден е - вижте какви са поверията и обичаите
Днес църквата почита Св. Игнатий Богоносец. Той е бил ученик на евангелиста Йоан Богослов и представител на поколението на Апостолските мъже - съвременник на гонението над християните при римския император Домициан, загинал като мъченик в Рим. Когато датата 20 декември се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано.
Празникът е свързан с много поверия и традиции, които да спазваме. Познаваме го под името Игнажден. Тъй като означава „пламенен ден“, именици са хората, които носят имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Ина, Инна, Игнатка, Искрен и др.
Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.
Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година.
Приготвят се постни храни, сурово жито или просо, цели орехи, лук, туршия. Опича се кравай или питка от прясно тесто без украса, върху нея или върху житото се забожда свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се правят наричания за плодородие. Вярва се в предпазващата сила на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите и те се запазват и употребяват по-късно за ритуали. В Западна България се правят специални обредни хлебове, приготвят се колачета за децата. В Софийско първият игнажденски колак се пази за Бъдни вечер. В Югозападна България срещу Игнажден в огнището се запалва коладник – специално отрязано крушово или дъбово дърво, което трябва да гори до Йордановден. В Родопската област денят се тачи за предпазване от огън.
Най-характерен за празника е обичаят „полязване“, породил и някои от названията на празника – Поляз, Полязовден. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Първият, дошъл в дома, се нарича полезник (сполязник, споходняк, поожняк, полазник). Ако той е с добър „полез“ – добър човек, късметлия или имотен, то годината ще бъде за семейството добра, здрава и плодородна.
Полязването е свързано с обредни действия, основаващи се на инициалната магия, магията на първия ден. Полезникът внася в къщата трески или слама, слага ги край огнището или зад вратата, извършва действия според обичаите в различните краища на България. За него се слага трапеза, дават му се дарове (риза, пешкир, чорапи или къделя вълна). Ролята на полезник има и онзи член на семейството, който сутринта излезе пръв и внесе в къщата трески или слама; той също извършва ритуални действия. За много добър се смята полезът на животни (например на свиня, защото тя рие с муцуната си напред).
В народните вярвания този преходен период между старата и новата година се свързва с появата на различни демонични същества, пакостящи на хората, затова се правят ритуали: рано сутринта на Игнажден жените посипват около къщата с каденото жито и просо и пепел за предпазване и др.
