GPS смущения над Добрич: 255 случая на Spoofing са докладвани над България за година

GPS/GNSS смущения продължават да се наблюдават в българското въздушно пространство и прилежащите му териториални води. Това съобщиха от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) в отговор на въпроси на Про Нюз Добрич за ситуацията по българското Черноморие и в района на област Добрич.

Темата придоби допълнителна актуалност след инцидента край Кардам в събота, 8 август. Дрон навлезе в българското въздушно пространство и се взриви непосредствено след границата. В публичното пространство се появиха предположения дали отклоняването на апарата до това място би могло да е свързано с проблем със спътниковата навигация. Към момента обаче няма официално потвърждение, че GPS/GNSS смущения са причина за инцидента, поради което подобна връзка не може да бъде приемана като установен факт.

Случаят поставя отново въпроса за смущенията в глобалните навигационни спътникови системи и въздействието, което те могат да окажат както върху авиацията, така и върху безпилотните летателни системи.

ГД ГВА потвърждава пред Про Нюз Добрич, че подобни смущения се наблюдават в българското въздушно пространство и прилежащите териториални води, както и в редица други райони. Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA) е включила района за полетна информация София сред общо 45 района за полетна информация, в които се наблюдават такива явления.

EASA поддържа и периодично актуализира специален информационен бюлетин за нарушенията и измененията на GNSS сигналите и отражението им върху комуникационните, навигационните и обзорните системи. Последната посочена от ГД ГВА ревизия е от 3 юли 2026 г.

Стотици случаи годишно, пикът е бил през 2023 година

Данните, предоставени на Про Нюз Добрич, показват значителен брой докладвани събития, свързани със заглушаване или подправяне на GNSS сигналите.

През 2022 г. в българското въздушно пространство са докладвани 344 такива събития. През 2023 г. броят им нараства до 736, което е най-високата стойност за разглеждания период. През 2024 г. са регистрирани 377 случая, а през 2025 г. – 255. Според ГД ГВА след пика през 2023 г. като цяло се наблюдава тенденция към намаляване.

Смущенията обаче не са изчезнали.

„От началото на 2026 г. до настоящия момент продължават да се наблюдават GPS/GNSS смущения в българското въздушно пространство и прилежащите му териториални води“, посочват от ГД ГВА.

Оттам уточняват, че тенденцията през настоящата година като цяло остава намаляваща, макар да има леки отклонения на месечна база. Всички регистрирани случаи през този период са класифицирани като събития с нисък риск за авиационната безопасност.

Официалният отговор не съдържа отделна статистика конкретно за област Добрич. Затова наличните данни не позволяват да се посочи колко от регистрираните през последните години GNSS смущения са били именно над Добруджа или Черноморието в областта.

Може ли GPS смущение да отклони дрон?

Въпросът е особено актуален след инцидента край Кардам. Нарушаването на GNSS сигнала по принцип може да повлияе върху навигацията на безпилотен апарат, който разчита на спътникови данни за определяне на местоположението и маршрута си. Ефектът обаче зависи от конструкцията, навигационните системи и резервните средства на конкретния апарат.

Точно затова само наличието на GPS/GNSS смущения в даден по-широк район не е достатъчно доказателство, че те са причинили отклонението на конкретен дрон.

След инцидента от 8 август в интернет се появиха предположения, свързващи траекторията на апарата с районите с нарушения на GPS сигнала. Това обаче остава хипотеза. Няма публично представени технически данни за навигационната система на конкретния апарат, състоянието на GNSS сигнала по неговата действителна траектория и причината той да достигне района край Кардам.

Румънското Министерство на националната отбрана съобщи след случая, че неговите радарни системи не са засекли летателен апарат, преминаващ от румънското към българското въздушно пространство, както и движение на въздушна цел, което да очертава подобна траектория непосредствено преди експлозията.

Затова на този етап не може да се направи обоснован извод дали дронът е достигнал района на Кардам вследствие на навигационно смущение, техническа неизправност, предварително зададен маршрут или друга причина.

Няма докладвани инциденти с граждански дронове заради GNSS смущения

Про Нюз Добрич попита ГД ГВА и дали са получавани сигнали за инциденти с безпилотни летателни системи, за които има съмнения, че са причинени от GPS/GNSS смущения в област Добрич.

Отговорът на институцията обхваща цялата страна.

„До настоящия момент в ГД ГВА и ДП РВД не са постъпвали сигнали за инциденти с БЛС, които са причинени или за които има съмнения, че са причинени от GNSS смущения в българското въздушно пространство“, посочват от авиационната администрация.

Това означава, че въпреки стотиците докладвани случаи на нарушения на GNSS сигнала през последните години, двете институции не разполагат с докладван инцидент с гражданска безпилотна летателна система, за който причината или предполагаемата причина да е такова смущение.

ГД ГВА предупреждава: автоматичното връщане на дрона може да не сработи

Авиационната администрация отправя и конкретни препоръки към операторите на граждански дронове при полети в райони, в които са възможни GNSS смущения.

Една от основните е безпилотният апарат да бъде поддържан в обхвата на пряката видимост – VLOS – през цялото време.

Операторите трябва предварително да отчитат възможността спътниковата навигация да прекъсне. При подобна ситуация е възможно да не може да бъде използвана и функцията за автоматично връщане до началната точка – Return to Home (RTH). Затова ГД ГВА препоръчва предварително да бъдат предприети подходящи мерки за безопасност.

Преди излитане трябва да бъде проверена изправността на сензорите за стабилизация, които не зависят от GNSS. По време на полета операторът трябва да следи предупрежденията за състоянието на спътниковия сигнал върху устройството за управление.

При внезапна загуба на GNSS сигнал или неочаквано отклоняване на апарата ГД ГВА препоръчва преминаване към ръчно управление – Atti Mode, когато конкретният модел разполага с такъв режим и пилотът е подготвен да го използва.

Сред препоръките е и преди и по време на полет да бъдат следени специализирани платформи като GPSJam, които визуализират райони с регистрирани аномалии.

РВД има план при заглушаване и подправяне на GNSS сигнали

От официалния отговор става ясно още, че Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ вече изпълнява специален „План за действие за смекчаване на въздействието при заглушаване и/или подправяне на GNSS сигнали в РПИ София“.

Извършени са анализи на устойчивостта на комуникационната, навигационната и обзорната инфраструктура. Критичните системи за обслужване на въздушното движение са организирани така, че да запазят функционална независимост при деградация на GNSS.

За осигуряване на непрекъсваемостта се използват и конвенционални навигационни средства. Авиационните оператори получават информация за потенциални GNSS смущения чрез Сборника за аеронавигационна информация и NOTAM съобщения, а в районите на летищата е внедрена система за наблюдение на качеството на GNSS сигналите.

КРС и ДАНС контролират източниците на радиосмущения

ГД ГВА уточнява, че контролът върху използването на радиочестотния спектър и върху източниците на вредни смущения, включително GPS/GNSS смущенията, не е в правомощията на авиационната администрация или ДП РВД.

За радиочестотния спектър за граждански нужди контролът е възложен на Комисията за регулиране на съобщенията. Държавна агенция „Национална сигурност“ има правомощия по оперативния контрол върху националния радиочестотен спектър и по установяването и отстраняването на източници на радиосмущения в спектъра, предназначен за нуждите на националната сигурност и отбраната.

Официалните данни показват, че проблемът с GPS/GNSS смущенията в българското въздушно пространство е реален и продължава и през 2026 г., макар след пика през 2023 г. броят на докладваните събития да намалява. На този фон случаят край Кардам поставя въпроса за възможното влияние на нарушенията на спътниковата навигация върху безпилотните апарати, но към момента няма официални доказателства, които да позволят инцидентът от 8 август да бъде причинно свързан с GPS/GNSS смущения.