Голямата снимка: Есенна приказка край водопада в „Двореца“ в Балчик

Есента едва прави първите си стъпки, но красотата на Архитектурно-парков комплекс „Двореца“ в Балчик не познава сезони. Тук природата разкрива великолепието си през цялата година – сред белите скали, пищната зеленина, ромона на водата и безкрайната морска шир. Неслучайно преди повече от век румънската кралица Мария остава пленена от очарованието на това място и го избира за своя лятна резиденция – убежище, в което природата и човешкото въображение създават удивителна хармония.

В един от първите октомврийски дни слънчевите лъчи все още щедро се прокрадват през короните на дърветата, докосват водните струи и рисуват причудливи отражения върху спокойната повърхност на езерото. Сред гъстата зеленина водопадът се спуска по скалите, преминава през няколко каменни прага и продължава своя път през градините. Старинната постройка с керемиден покрив, сгушена край водата, допълва пейзажа, който сякаш е излязъл от страниците на приказка.

Именно тази гледка запечата днес фоторепортерът на Про Нюз Добрич Преслав Нейчев. Фотографията е част от рубриката ни „Голямата снимка“, в която красивите кътчета на Добруджа разказват своите истории без думи.

Но зад очарованието на този водопад се крие минало, което отвежда далеч назад във времето – още преди тук да се появят дворцовите вили, романтичните алеи и изящните градини.

Местността, в която днес се намира „Двореца“, някога носела името „Трите воденици“. В началото на XX век тя била описвана като закътана край морето низина с вековни дървета, богата на естествени водоизточници. Течащата вода задвижвала воденичните колела на три мелници, разположени сред зеленината на стръмния склон.

През 1921 година, когато Южна Добруджа се намира под румънска власт, кралица Мария посещава Балчик за първи път. Очарована от белите скали, морския залив и дивата красота на крайбрежието, тя решава именно тук да изгради своето „Тихо гнездо“ – Tenha Yuvah, както нарича резиденцията си.

Строителството започва през 1924 година и продължава до 1936 година. Едно от основните желания на кралицата е архитектурата да не нарушава естествения облик на местността, а да подчертава нейната красота.

Така водата, която дотогава имала предимно практическо предназначение, се превръща в един от най-впечатляващите елементи на дворцовите градини.

Естествените извори са вплетени в сложна система от каменни канали, водопади, каскади и водни огледала. Водата преминава от тераса на тераса, образува малки басейни и се спуска по различни по височина прагове. Движението ѝ придава живот на градините и създава онова неповторимо усещане за спокойствие, което посетителите откриват и днес.

При изграждането на парковата композиция важна роля има швейцарският градинар Жул Жани. Под негово ръководство природните дадености са съчетани с богато растително разнообразие, каменни стълбища, алеи и живописни водни съоръжения.

Старите воденици също не са забравени. Те са реставрирани и приспособени към новото предназначение на местността, като запазват спомена за живота тук преди появата на кралската резиденция.

Водопадите не са единствените водни забележителности на „Двореца“. Сред градините са разположени множество чешми, малки езера и декоративни басейни, всеки със свое място в архитектурния замисъл. Особено романтична атмосфера създава и прочутият Мост на въздишките, свързан с поверие, че желанията на преминалите по него със затворени очи могат да се сбъднат.

Повече от столетие след първото посещение на кралица Мария водата продължава да се спуска по същите зелени склонове. Времената са се променили, сезоните неусетно се редуват, но очарованието на това място остава неподвластно на годините.

И може би именно тук се крие магията на „Двореца“ – в способността му всеки път да разкрива нова красота, дори пред онези, които са преминавали многократно по алеите му.

А в днешния октомврийски ден, когато есента тепърва предстои да обагри дърветата, водопадът отново ни напомня, че някои от най-красивите картини не са нарисувани от художник, а от самата природа.