Доц. Христо Стоянов: ДЗИ Генерал Тошево има нужда от сериозна реформа

Доц. д-р Христо Стоянов оглавява Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево от 19 октомври 2026 г. след спечелен конкурс на Селскостопанската академия. Той е на 37 години, доцент по селекция и семепроизводство на културните растения. Основната му научна работа е свързана със селекцията на тритикале и обикновена пшеница.

Завършва „Агрономство“ в Техническия университет във Варна, след което придобива магистърска степен по растителна защита в Аграрния университет в Пловдив. Продължава като редовен докторант в Добруджанския земеделски институт. През 2018 г. е назначен за асистент и защитава докторска дисертация, а от 2023 г. е доцент. От лятото на 2025 г. до поемането на директорския пост ръководи отдела по селекция на зърнено-житни и бобови култури.

– Доц. Стоянов, в какво състояние поемате Добруджанския земеделски институт? През годините той премина през много трудности, а напоследък като че ли имаше признаци на стабилизиране. Каква е Вашата оценка?

– Институтът винаги е бил даван като образец за научно звено, което разполага с големи площи, може да произвежда значително количество продукция, да поддържа силни международни връзки и да осигурява качествени семена на българските земеделски производители.

По ред причини обаче през последните няколко години, особено през последната, финансовото и кадровото му състояние не е добро. Това, което наследяваме, показва необходимост от много сериозна реформа.

Един от най-съществените проблеми е голямата задлъжнялост. Институтът дължи над 760 000 евро на контрагенти и доставчици – за препарати за растителна защита, торове, както и за най-належащи разходи като електроенергия и горива.

Но финансовата страна не съществува сама за себе си. Намаляването на видимостта на института на национално и международно равнище се отразява и върху кадровия му потенциал. А когато той намалява, се ограничават финансовите възможности и способността ни да изпълняваме ролята си на най-големия институт в системата на Селскостопанската академия.

За съжаление през 2025 г. сме на 26-о място сред структурните звена на академията по наукометрични показатели. Научните ни публикации представляват едва около 3,5% от общия брой в академията.

Изводът ми е, че Добруджанският земеделски институт е в лошо финансово и недобро научно и кадрово състояние.

– Какво трябва да се промени в управлението на средствата?

– До момента е липсвал контрол върху законосъобразното и целесъобразното разходване на бюджетните средства. С моето постъпване това категорично се прекратява. В крайна сметка сме публично предприятие и трябва да се знае къде е отишла всяка стотинка.

– Каква е кадровата обезпеченост? Колко учени работят в момента?

– Имаме шест хабилитирани лица – всички са доценти. В момента нямаме професор. Общият брой на научните работници е 21, което представлява едва около 4% от научния състав на Селскостопанската академия.

През последните години има известна тенденция към привличане на млади хора. Имаме млади асистенти, които обаче тепърва навлизат в научната работа. Това ни отвежда към друг голям проблем – приемствеността.

Пенсионират се професори и доценти, без да са оставили приемници, и така се оголват научни направления. На практика кадрите трябва да бъдат изграждани почти от нулата.

Това е сериозен проблем, защото една научна задача невинаги се побира в рамките на един човешки живот. Моята работа с тритикале е предшествана от работата на двама други учени, за да мога днес да се занимавам с културата по начина, по който го правя.

Научната работа е специфична и изисква сериозен ресурс. Но ние сме и земеделски производител. Разполагаме с почти 22 000 декара земя, от които трябва да си изкарваме хляба.

– Доколко пазарните условия се отразяват на производството и на финансовото състояние?

– Като всяко земеделско производство, и нашето е зависимо от пазарните колебания. Всички земеделски производители знаят какво означава повишаването на цените на препаратите за растителна защита, торовете и останалите ресурси.

Ние също сме зависими от тези цени, за да произведем продукцията си. Но как са използвани ресурсите, как се е стигнало до тези задължения и как е рекламирана продукцията – това тепърва ще се изяснява.

– Работите на пазарен принцип редом със стопанства, които през последните години обновиха техниката си. Какъв машинен парк наследявате?

– За мое огромно съжаление наследявам като административен ръководител машинен парк, който е по-възрастен от мен. Голяма част от техниката е амортизирана и това има също неблагоприятни последици за производството.

Постепенното ѝ осъвременяване е една от точките в програмата ми за управление. Основната ми задача е не просто да продължа дейността на института такава, каквато е била, а тя да бъде съживена и впоследствие модернизирана.

Не мога да обещая, че всичко ще се случи до края на мандата, но желанието ми е в производствената си част институтът да заработи като модерен земеделски производител.

– Откъде ще започнете? Ситуацията, която описвате, предполага много ниска отправна точка.

– Стартът е ужасно нисък. Мога да кажа, че трябва да се изстреляме от подземен бункер.

Първата задача е да обединим и стабилизираме всичко, с което разполагаме. През миналата година се задълбочиха и вътрешни конфликти. Основната ми задача е да възстановя нормалната работна среда, защото от нея зависят резултатите.

Спокойна обстановка е необходима както за умствения труд, така и за производството. Всяка задача трябва да бъде ясно определена и реално изпълнена.

Преди малко имах среща с трактористите на института и им обясних, че сме като кошер. Всеки работник е като пчела, която допринася за общия резултат – една прави восъка, друга събира прашец, трета събира нектар. От работата на всички, извършена правилно, зависи колко мед ще има в кошера в края на годината.

– Как искате да изглежда институтът в края на мандата Ви?

– Освен като модерно земеделско стопанство, моята цел и донякъде мечта е той да заработи и като модерно научно звено в системата на Селскостопанската академия.

Но имаме силни рамене и ръце и успяваме да създаваме сортове, напълно конкурентоспособни на останалата селекция на пазара.

– Какви нови сортове предстои да представите?

– Тази година представяме за изпитване нов сорт обикновена пшеница, от който очакваме много добри резултати. Догодина, на демонстрационния ни ден, се надявам земеделските производители да видят съвременно селекционно портфолио от новите ни сортове, които ще бъдат на тяхно разположение.

Става дума най-вече за обикновена пшеница и тритикале. Силно се надявам това да се случи и при твърдата пшеница. От миналата година имаме много високопродуктивен сорт от тази култура – „Матира“.

Интересът към твърдата пшеница расте, включително в Добруджа. Радвам се да виждам все повече полета с нея във Варненска и Добричка област. Това е добре за разнообразяването на производството в стопанствата, както и за нас, защото можем да предложим много качествени сортове.

Основна цел на селекционната ни програма при твърдата пшеница е съчетаването на висока продуктивност със студоустойчивост.

При обикновената пшеница сме напълно конкурентни на останалите компании на пазара на семена. Два от нашите сортове – „Зара“ и „Радослава“, спечелиха награда на международното изложение АГРА през 2025 г.

Разполагаме обаче с много по-богато портфолио. „Шибил“, „Андрония“, „Касиди“, „Боил“, „Индже“ и „Юлита“ се отличават с висока продуктивност. На демонстрационни платформи на фирми и други институти те показват добиви над 800, дори над 900 килограма от декар.

Освен това реагират добре на различни агрономически практики. Това е селекция, създадена, изпитана и доказана за условията на България, която може да отговори на изискванията на земеделските производители.

– Тритикалето е Вашата научна слабост. Какви са новостите при него?

– В момента в системата на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) изпитваме кандидат-сорт, специално предназначен за зелена и силажна маса. Той ще бъде вторият от тази група. Първият е „Румелиец“, от който очакваме да предложим семена догодина или по-догодина.

Това не е първият такъв сорт в историята, но е първият от поне 30–40 години, регистриран специално в направлението за силажна маса. Очакваме вторият да бъде регистриран до около две години – в момента продължава изпитването му.

Тази година беше регистриран и един уникален сорт тритикале – „Магура“. Той е създаден чрез биотехнологичен подход, чрез антерна култура (култивиране на прашници / антери in vitro). Подчертавам, че не е ГМО и няма нищо общо с генетично редактиране и модифициране.

Целта на подхода е да съкрати селекционния процес. При тритикале той отнема най-малко 15 години от първата кръстоска до регистрацията на сорта. По този начин можем да съкратим периода с около пет години и за десет години да създадем, изпитаме и регистрираме сорт.

„Магура“ е уникален като продуктивност. При вътрешното ни тригодишно изпитване, включително през неблагоприятната 2020 г., той даде много добри резултати. Тогава заради засушаването на места се прибираха между 50 и 300 килограма от декар пшеница или други сортове тритикале. „Магура“ даде 600 килограма от декар, а в благоприятни условия достигна и надхвърли 1100–1200 килограма.

Това е сорт за зърно. При изпитването за регистрация също показа висока продуктивност спрямо използвания стандарт. Може би той ще бъде нашият флагман занапред в това направление.

И останалите сортове от най-новата ни селекция са високопродуктивни – „Авитохол“, „Хокей“, „Хелион 1“.

Специфичното за „Авитохол“ е, че освен за зърно може да се използва и за зелена маса. Той е малко по-висок и по-облистен. „Галадриел“ също е много подходящ за зелена маса и очаквам интерес към него при излизането му на пазара.

В момента тритикале се търси предимно от животновъдни стопанства за силаж и от стопанства, които произвеждат биомаса за биогаз.

– Какво предлагате при ечемика?

– Имаме много добро портфолио от многоредни и двуредни ечемици. Можем да предложим както пивоварен ечемик с високо качество, така и фуражни ечемици с висока продуктивност, съпоставима с тази на другите селекции.

Последният ни сорт „Ларимар“, който също получи награда на АГРА, може да достигне до 1000 килограма от декар при добра агротехника.

При зърнено-житните култури разполагаме със съвременно портфолио. Каним земеделските производители да опитат родната селекция.

– А при слънчогледа?

– Отделът по слънчоглед разработва хибриди основно за отглеждане по технологията „Експрес“. На този етап предлагаме „Дара“, който е с много висока продуктивност. Тази година земеделски производители съобщават за добиви над 350 килограма от декар от този хибрид. Това е атестат за добрата работа на селекционерите.

Работи се усилено и по създаването на нови хибриди.

– Само върху добива ли е акцентът, или продължавате да работите за устойчивост на синя китка и заболявания?

– Устойчивостта на синя китка и на мана по слънчогледа е задължителна част от селекционната програма. Ако даден хибрид е чувствителен, той няма да бъде предложен за реализация.

Маната и синята китка са наистина сериозни проблеми, които могат да компрометират добива. В този смисъл не е и морално редно да предлагаме чувствителни хибриди.

– Какво се случва с добруджанския фасул?

– От миналата година имаме нов сорт – „Веселец“. Очакваме от 2027 г. да предложим семена от него на земеделските производители.

Продължаваме да работим с признатите сортове „Еликсир“, „Скития“, „Блян“ и „Устрем“. Имаме и сорт, разработен специално за биологично производство – „Вежен“, с пъстро оцветяване на семената.

Добруджанският фасул никога не си е отивал от института. Той е неизменна част както от вътрешната ни култура, така и от продуктите, които предлагаме на земеделските производители.

– Има ли други култури, към които насочвате усилия?

– Към лещата, нахута и граха. В момента тази селекция е донякъде в изчакване заради кадрови затруднения.

Сортът леща „Илина“, който предлагаме, вече е доста стар. Същото се отнася за нахута „Балкан“ и сортовете грах „Кристал“ и „Мишел“. Последният ни сорт грах е „Добротица“, създаден преди няколко години.

И в тази връзка решаването на кадровите проблеми в това направление също е една от целите ми.

– Бобовите култури са важни и за правилния сеитбооборот. Какво възпира стопаните да ги включват по-широко?

– Още от първи курс студентите по агрономство трябва да знаят колко важен е правилният сеитбооборот. Земеделските производители също са наясно с това.

Според мен обаче пазарната конюнктура променя нещата. На практика липсва голям пазар за реализация на значителни обеми от протеинови култури като фасул и леща. Почти всичко се случва чрез местно договаряне.

Това не са и най-лесните култури за отглеждане, затова част от стопаните имат опасения. Именно тук е нашата роля като научен институт – когато предлагаме сорт, да го предлагаме и със съветите и агротехниката, необходими за отглеждането му.

– Въпреки конкурентоспособността на българската селекция продължават ли земеделците да се доверяват предимно на чуждестранни сортове?

– Иска ми се да мога да отговоря с „не“, но отговорът е „да“.

Причините са различни и няма да съдя предишната работа на колегите. Но институтът има много съществена задача и ще направя всичко по силите си да върна родната селекция на полето.

Тя е създадена за България, за да бъде продуктивна в нашите условия и да носи печалба на земеделските производители. Не просто приходи, а печалба.

Целта не е стопанинът да получи висок добив на висока себестойност, а добър добив, който да му осигури висока печалба. Срещите ми през последните години показват, че земеделските производители са много добре подготвени и търсят решения, с които не просто да приключат поредната стопанска година, а производството им да бъде рентабилно и да се развива.

– Какво означава стабилност на добива и как се представят вашите сортове при неблагоприятни условия?

– Стабилността на добива показва дали един сорт или хибрид може да се представя добре при различни условия – суша, студ или прекомерна влага.

Смея да твърдя, че сортовете на Добруджанския земеделски институт се отличават както с добра продуктивност, така и с висока стабилност на тази продуктивност.

Когато говорим за нашата нова селекция, мога категорично да гарантирам стабилност на добивите. Работата ни е да създаваме сортове, които не просто да присъстват една година на полето, а да дават добри резултати през целия период, в който стопаните ги използват.

Всички земеделски производители са добре дошли при нас, за да разговаряме за възможностите.

– Има ли интерес към вашите семена от чужбина?

– Да. Продължава работата с партньори от Република Турция, които имат интерес към родните сортове пшеница и ечемик, поради високото качество. Има разбира се и по-екзотични запитвания. Днес например получих такова от румънски зърнопроизводители, които търсят пшеница с виолетово оцветяване на семената.

За съжаление все още нямаме такъв сорт, който да предложим на пазара, но това е добра посока за работа. Поддържаме богат генофонд и разполагаме с достатъчно образци от тези „разноцветни пшеници“. Имаме основа в бъдеще да предложим продукт и за тази пазарна ниша. Защо не, ако има търсене?

– Преди да преминем към бъдещите научни разработки – съществува ли още стадото от Североизточнобългарската тънкорунна порода овце?

– Да, стадото съществува, като разполагаме с около 1100 животни.

– Какви  авангардни научни направления развивате в момента?

– Миналата година един от моите докторанти започна работа по тургидна пшеница, използван в източните страни предимно за фураж.

Идеята е да се работи с високодобивна пшеница, целенасочено предназначена за тази употреба, вместо хлебна пшеница с високи качествени показатели да отива за храна на животните. Очакваме резултати от тази работа.

Друг мой докторант изследва възможностите за прехвърляне на ценни качества от пирей в обикновената пшеница. Пиреят има много дълбока коренова система и може да извлича хранителни вещества от дълбоки почвени слоеве. Многогодишно растение е и работата е насочена към пренасянето на негови ценни признаци в пшеницата.

Аз продължавам да работя по селекцията на пролетно тритикале. Директорският пост няма да прекрати научната ми дейност. Имаме два кандидат-сорта, резултат от международно сътрудничество, за които очакваме оценка след около две години.

Моите резултати показват, че тази култура има място в стопанствата на българските земеделски производители. Добивите от пролетно тритикале достигат около 80-90% от тези на зимното.

– В случая говорим за производство на зърно?

– Да. Работата с пролетно тритикале за зелена и силажна маса е много трудна в условията на Добруджа. Периодът на образуване на зелената маса съвпада с типичните за региона засушавания. Затова към момента не развиваме такова направление.

– Какви други разработки могат да се превърнат в нови възможности за земеделските производители?

– Вече трета година работим с пшеница, специално предназначена за производство на биомаса. Докато тритикалето е типична култура за тази цел, при пшеницата това е ново направление, поне за България.

Има интерес както от земеделски производители, така и от чуждестранни фирми. Биомасата трябва да отговаря на определени показатели и може би след две години ще сме готови да предложим кандидат-сорт.

При бобовите култури активно търсим млад специалист, който да се занимава с леща, грах и нахут. С колеги от друг институт имаме желание да работим и по други бобови култури. Надявам се това да започне още през следващата вегетация.

При слънчогледа интерес представляват така наречените болести на сухия климат, които стават все по-актуални през последните години –макрофомина, ризопусно гниене и бяла ръжда.

Климатът се променя и това трябва да намира отражение в селекционните направления. Вече работим по търсенето на устойчивост и изследваме как нашите хибриди реагират на тези заболявания, за да останем актуални на пазара.