Домът ѝ събираше стотици, малцина я изпратиха: последно сбогом с маестра Константина Петкова

Малцина изпратиха маестра Константина Петкова в последния ѝ път. Жената, която отваряше дома си за големите имена на българската култура и за публика, която дворът ѝ едва побираше, бе погребана в родното си Пчеларово в присъствието на четирима родственици, двама приятели и двамата гробари.

Малко повече бяха хората, дошли да се сбогуват с нея по-рано през деня в траурна зала „Харон“ в Добрич.

Оперна певица, режисьор, преподавател, меценат и почетен гражданин на Добрич, Константина Петкова почина на 9 ноември на 88-годишна възраст. Както по-рано съобщихме, желаещите да ѝ отдадат последна почит имаха възможност да го направят на поклонението тази сутрин.

Днес тих е и домът ѝ в Пчеларово. Над оградата остава табелата с имената на писатели, актьори, музиканти и общественици, гостували тук през различни поколения. Тя пази спомена за място, което десетилетия наред събираше хора около изкуството. Имотът вече има нови собственици, след като преди време е бил продаден на местни хора.

Припомняме, че през август 2025 г. „Про Нюз Добрич“ разказа за желанието на маестрата да намери продължители на делото си. Тя търсеше стопани, които да съхранят артистичния дух на къщата и да я запазят като културно средище. В градината и преустроения стар обор се провеждаха концерти, спектакли и литературни срещи, достъпни безплатно за публиката. Сред гостувалите през годините бяха Стоянка Мутафова, Вели Чаушев, Рашко Младенов, Гинка Станчева, Жоржета Чакърова, Емилия Радева, Захари Медникаров, Теодосий Спасов, Васил Петров, Камелия Тодорова, Стефан Вълдобрев, Васко Кръпката, Мирослава Кацарова, братя Владигерови, Йоана Буковска, Бойка Велкова, Любомир Ковачев, Галина Дурмушлийска и Нидал Алгафари. Домът посрещаше и солистки от „Мистерията на българските гласове“, „Ева квартет“, акапелна група „Спектрум“, хор „Мистика“, артистите от Сатиричния театър и много други творци.

Щедростта на Константина Петкова се проявяваше и далеч от сцената. Тя обучаваше млади певци, като им осигуряваше безплатно уроци, храна и подслон. След завръщането си в България превърнала собствения си микробус в своеобразна линейка и сама превозвала болни от Пчеларово до болниците в Генерал Тошево и Добрич. Дарила и 23 картини за създаването на галерия в селото. За тази нейна отдаденост разказахме през 2022 г. в публикацията „Маестра Константина Петкова – щедрост на духа, обгърната с достойнство“.

Днешното изпращане остави болезнен контраст с оживения двор, музиката и многобройната публика от годините на нейните културни срещи. Последното сбогом бе тихо. Делото ѝ заслужава да бъде помнено.

Поклон пред паметта ѝ!