Добруджански ли е Добруджанският боб в магазините? – проф. Иван Киряков
Производството в региона е намаляло рязко, а евтиният внос продължава да притиска земеделците
Добруджанският боб, който се предлага по пазарите и в големите търговски вериги, в последните години все по-често е местно производство. Това каза в интервю за Про Нюз Добрич проф. Иван Киряков, преподавател в Технически университет – Варна и дългогодишен служител на Добруджанския земеделски институт „Тодор Рачински“ в Генерал Тошево.
По думите му, преди години е имало период, в който производството почти е изчезнало и пазарът е бил залят от внос. „Имаше един момент, в който имаше доста внос, а почти нямаше производство“, посочи проф. Киряков. Той уточни, че в момента голяма част от фасула, който се продава у нас, е от сортове, създадени и регистрирани в Генерал Тошево. Сред тях е и сортът „Елексир“, който вече се предлага и насипно в търговската мрежа.
Проф. Киряков обясни, че потребителите в България предпочитат фасул със средно голямо зърно и тънка семенна обвивка, която не се отделя лесно при варене. „Да няма дебела слюнка, тоест семенната обвивка да е тънка“, каза той. Според него обаче на пазара е трудно да се направи разлика между местния и вносния фасул, ако произходът не е ясно обозначен.
Той отбеляза, че вносният фасул често е престоял повече от година, което влияе на качеството. „Съхраняването повече от една година се отразява върху скоростта на сваряване“, посочи проф. Киряков. По думите му основният внос идва от Китай, Египет, Полша и други райони с различни климатични условия, а потребителите трудно разпознават разликата до момента, в който започнат да го приготвят.
Проф. Киряков проследява площите с фасул в Североизточна България от десетилетия и посочи, че спадът е драстичен. „Преди години възлизаха между 350–400 хиляди декара. В момента много ме съмнява дали минаваме 13–14 хиляди“, каза той. Според него фасулът е рискова култура, която силно зависи от климатичните условия по време на цъфтежа, а високите температури често водят до проблеми.
Друг сериозен фактор е евтиният дъмпингов внос, който притиска местните производители. „Дъмпинговите цени буквално убиват земеделския производител“, заяви проф. Киряков. Той подчерта, че себестойността на производството не е ниска и голяма част от разходите идват от ръчния труд. „70% от разхода отива върху последния етап“, допълни той.
Професорът отбеляза, че фасулът е важен не само като традиционна храна, но и като култура със значение за земеделието. Той е азотфиксираща култура и подобрява почвата, като оставя площите по-чисти от плевели и подпомага сеитбооборота. Според него намаляването на площите с фасул в Добруджа влияе негативно върху земеделската система, тъй като в региона вече се отглеждат основно само няколко култури – пшеница, ечемик, слънчоглед и рапица.
В интервюто проф. Киряков коментира и как може да бъде защитен Добруджанският боб като продукт. Според него са необходими по-добри субсидии и по-сериозна подкрепа за земеделските производители, които отглеждат зърнено-бобови култури. Той припомни и идея за въвеждане на по-значителни мита върху вносния фасул, за да се даде шанс на местното производство да бъде конкурентоспособно.
