Добрич и Варна концентрират 556 MW вятърни мощности, строят се още 70 генератора
МОСВ подготвя нови правила за изграждането на ВЕИ, включително минимални отстояния от населените места и защита на земите
Областите Добрич и Варна концентрират повече от три четвърти от въведените в експлоатация вятърни мощности в България. От общо 719 MW в страната 556 MW са изградени на територията на двата региона. В същия териториален обхват в строеж са още 70 ветрогенератора с обща мощност 206 MW, съобщиха от Министерството на околната среда и водите.
Данните поставят Североизточна България и в частност област Добрич сред районите, които ще бъдат пряко засегнати от подготвяните нови правила за пространственото планиране на възобновяемите енергийни източници.
От МОСВ отчитат, че бързото развитие на енергийните проекти в някои части на страната води до значителна концентрация на съоръжения върху ограничени територии. Според ведомството опасенията на местните общности за въздействието върху здравето и качеството на живот, земеделските земи, природата и облика на населените места трябва да бъдат взети предвид още при планирането.
Особено внимание ще бъде отделено на големите енергийни проекти в продуктивни земеделски райони, каквато е Добруджа. Земеделието е основен поминък за значителна част от населението и има важно значение за продоволствената сигурност на страната.
МОСВ подкрепя развитието на възобновяемата енергия, но смята, че процесът трябва да бъде по-добре планиран и да се осъществява при ясни правила за защита на хората, земеделските и горските територии и природата.
По инициатива на министерството със заповед на министър-председателя от 5 август 2026 г. е създадена междуведомствена работна група. В нея участват институции с правомощия в областта на околната среда, енергетиката, устройственото планиране, земеделието, горите и общественото здраве.
Работната група трябва да предложи превантивни мерки за регулиране на изграждането на ВЕИ. Сред обсъжданите въпроси са:
- минималните отстояния от населени места и обекти, подлежащи на здравна защита;
- изграждането на ВЕИ в екологично чувствителни територии и зони от „Натура 2000“;
- ограничаването на загубата на ценни и продуктивни земеделски земи;
- защитата на горските територии;
- съвместяването на енергийните проекти с останалите начини за използване на територията.
Предстои да бъде разработен и национален пространствен инструмент за планиране на слънчевата и вятърната енергия. Той трябва да показва както районите с подходящ енергиен потенциал и инфраструктура, така и местата, в които има риск от конфликт със земеделието, здравето на хората, природата, водите, туризма и културно-историческото наследство.
Критериите ще отчитат близостта до населените места, качеството и предназначението на земеделските земи, възможностите за присъединяване към електропреносната мрежа, транспортната инфраструктура и визуалното въздействие на съоръженията.
От МОСВ заявяват, че местните общности трябва да участват още при планирането, а не едва след като конкретните проекти са напреднали в административните процедури. Предложенията ще бъдат обсъдени с общините, гражданите, научните среди, неправителствените организации и бизнеса.
По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие в България работят 5609 MW фотоволтаични и 719 MW вятърни мощности. Между 2020 и 2025 г. предназначението на 81 436 декара земеделска земя е било променено за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. За същия период са преобразувани и над 1711 декара горски територии.
Позицията на министерството е, че преходът към климатична неутралност не трябва да бъде за сметка на здравето на хората, земята, използвана за производство на храни, и природата. Вместо общи забрани ведомството предлага ясни правила, съобразени с особеностите на отделните територии.
