Добрич е сред областите с най-слабо присъствие в националните медии, сочи СЕМ
Криминалните случаи и инцидентите доминират в регионалното съдържание, а местната журналистика се нуждае от подкрепа
Област Добрич е сред регионите, представени с малък брой материали или напълно отсъстващи от информационния поток на отделни национални радио- и телевизионни програми. Това показва фокусирано наблюдение на Съвета за електронни медии (СЕМ), чийто доклад беше приет единодушно на заседанието на регулатора на 1 октомври.
Сред слабо представените области са още Разград, Търговище, Силистра, Перник и Кърджали. Най-силно присъствие в наблюдаваното съдържание имат София и големите областни центрове, включително Варна и Бургас.
Проучването обхваща 11 радио- и телевизионни програми с национално покритие – БНТ 1, БНТ 2, „Хоризонт“, „Христо Ботев“, bTV, „Нова телевизия“, „Нова нюз“, „България он ер“, „Евроком“, „Евронюз България“ и „Дарик радио“. Проследени са обемът на регионалното съдържание, тематиката, източниците и начинът, по който местните събития достигат до националната аудитория.
Наблюдението е проведено в три непоследователни делнични дни през юни, юли и септември, уточни Емилия Станева, главен секретар и директор на дирекция в СЕМ. Изводите се отнасят до тази извадка от съдържанието на наблюдаваните програми.
Регионалните теми заемат между една четвърт и една трета от общия обем на проследените новинарски и актуално-публицистични предавания. Водещи обаче са криминалните случаи, бедствията, авариите и други неблагоприятни събития.
Криминалните новини са най-многобройната категория регионално съдържание в осем от програмите. Инцидентите попадат сред трите водещи категории в девет, а политическите теми – в пет.
Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова предупреди за региони, които се превръщат в „новинарски пустини“, без редовно присъствие в медийния дневен ред. Като решаващ фактор за разнообразието на информацията тя открои журналистическите и кореспондентските мрежи.
„Най-важни са кореспондентите по места и местната общност като източници на новини“, посочи Наплатанова. Тя предложи наблюдението да се извършва поне веднъж годишно, за да се проследяват тенденциите.
Къдринка Къдринова обърна внимание на финансовите затруднения на регионалните медии и отлива на млади хора и професионалисти от журналистиката. Тя подчерта, че местните редакции често осигуряват информация за централните медии, докато собственото им съществуване е застрашено.
Къдринова открои и приноса на обществените медии, включително БНТ 2, където регионалните теми обхващат култура, образование и социални въпроси.
Според Пролет Велкова аудиторията трябва да получава повече информация за развитието на местните общности, икономиката, здравеопазването, младежките политики и гражданската активност. Тя отбеляза, че интересът към една регионална тема зависи и от начина, по който тя е разработена.
Д-р Симона Велева призова институциите да търсят механизми за подкрепа на качествената регионална журналистика. По думите ѝ евентуалното публично финансиране трябва да се предоставя при прозрачни и обективни правила.
Наблюдението продължава съвместната инициатива на СЕМ и БТА за бъдещето на регионалните новини. С единодушното решение на членовете на съвета докладът ще бъде публикуван на интернет страницата на регулатора.
