Директори, общинари и граждани обсъдиха бъдещето на закритите училища в Добрич (СНИМКИ)

След като на последното заседание на Общинския съвет беше оттеглена докладната записка за продажбата на сградата на закритото през 2016 г. СОУ „Дора Габе“, председателят на Общинския съвет Красимир Николов свика работна среща в сградата на Община град Добрич. Целта на дискусията беше да бъде чут професионалният глас на образователната общност преди местният парламент да пристъпи към бъдещи решения за съдбата на един от най-големите общински имоти в града.

Отложиха решението за продажбата на бившето училище „Дора Габе“ в Добрич 

На срещата присъстваха директори на държавни и частни училища, представители на общинската администрация, общински съветници, граждани и представители на медиите. Разговорът обаче не остана само върху конкретния казус със сградата на „Дора Габе“, а прерасна в по-широка дискусия за бъдещето на образователната инфраструктура в Добрич, демографската криза, необходимостта от дългосрочна стратегия и възможните нови функции на закритите училища.

Председателят на Общинския съвет Красимир Николов обясни, че идеята на срещата е общинските съветници да чуят професионалното мнение на директорите, преди да вземат окончателни решения. По думите му не става дума единствено за сградата на „Дора Габе“, а и за други закрити училища със сходен статут. Той подчерта, че съветниците трябва да обсъдят всички възможности за бъдещото използване на тези имоти, включително ползите и рисковете от евентуална продажба, като събраните предложения ще бъдат използвани при последващата работа на Общинския съвет.

Председателят на ПК „Наука и образование“ Камелия Койчева заяви, че именно директорите са хората, които най-добре познават нуждите на образователната система. Тя призова участниците да бъдат откровени и смели в предложенията си, тъй като законът ясно определя, че образователната инфраструктура следва да бъде използвана в обществен интерес. По думите ѝ Общинският съвет се нуждае именно от подобни професионални становища, за да защити бъдещите си решения пред обществото.

Заместник-кметът Павел Павлов подчерта, че действително е необходимо да се чуе мнението на директорите като хора, които ежедневно управляват училищен сграден фонд. Той отбеляза, че състоянието на бившето училище „Дора Габе“ е силно компрометирано и не може повече да бъде оставяно да се руши. Според него е важно участниците да формулират конкретни предложения за бъдещето на сградата, а не общи разсъждения за проблемите в образованието, защото именно конкретните идеи могат да помогнат на Общинския съвет да вземе правилното решение.

По време на дискусията директорът на ОУ „Христо Смирненски“ Иванка Димитрова постави въпрос какви законови ограничения съществуват за бъдещото използване на сградата. Според нея тази информация е необходима, за да може професионално да се прецени какви реални потребности има образователната система и дали свободните училищни бази могат да бъдат използвани за други обществени функции.

Доректорът на СУ „Любен Каравелов“ Светла Иванова припомни, че именно нейното училище е правоприемник на СОУ „Дора Габе“ след закриването му през 2016 година.

Директорът на ОУ „Хан Аспарух“ Гергана Митанова постави акцент върху основния според нея проблем – демографската криза. По думите ѝ дискусията за съдбата на отделни сгради всъщност е следствие от намаляващия брой деца, а ако не се предприемат политики за преодоляване на демографските процеси, подобни разговори ще се водят и за други училища през следващите години.

Камелия Койчева припомни още, че проблемите с покрива на „Дора Габе“ не са възникнали след закриването на училището, а са съществували още докато то е функционирало. По думите ѝ последните два етажа са били затворени именно заради компрометирания покрив, което показва, че необходимостта от сериозен ремонт е била известна още преди повече от десетилетие. 

Красимир Николов от своя страна отбеляза, че причината за закриването на училищата не е техническото им състояние, а продължаващият демографски спад и намаляващият брой ученици. Той обърна внимание, че в Добрич има и други закрити училищни сгради със сходна съдба, а когато подобни имоти не се поддържат своевременно, необходимите ремонти стават все по-скъпи и в един момент непосилни за общинския бюджет.

Директорът на СУ „П. Р. Славейков“ Велин Колев заяви, че не би си позволил да дава съвети на собственика на сградата, тъй като училищните директори не управляват общинската собственост. Той обаче потвърди, че поддръжката на подобни големи училищни сгради е изключително скъпа и че училищните бюджети практически не позволяват извършването на сериозни ремонти. Според него е дошъл моментът да бъде взето решение за бъдещето на сградата, защото оставянето ѝ да се руши крие реален риск.

Различна гледна точка представи директорът на ЕГ „Гео Милев“ Миглена Василева. Като директор тя предложи дворовете на закритите училища временно да бъдат използвани като пространства за спорт и свободно време на децата, тъй като кварталите им са населени с млади семейства. Като гражданин обаче тя постави и друга тема – необходимостта от повече места за възрастни хора. Според нея обществото постепенно ще се изправя пред все по-голяма нужда от подобни услуги заради застаряващото население и е добре тази перспектива също да бъде отчетена при бъдещите решения. В същото време тя предупреди, че ако сградите продължат да пустеят, с всяка изминала година ще стават все по-трудни за използване и все по-малко привлекателни за бъдещи инвеститори. 

След изказванията на директорите думата взеха и граждани, общински съветници и представители на администрацията, които представиха различни идеи – от търсене на нови обществени функции за сградата до възможности за частична продажба на имота, създаване на образователен център и разработване на дългосрочна стратегия за развитието на човешкия капитал в Добрич.

Сред първите изказали се граждани беше филологът и журналист Николай Мирчев. Той постави въпроса каква отговорност е поела общината за стопанисването на сградата след закриването на училището през 2016 година. Според него през годините не са били положени достатъчно грижи за запазването на имота, а бездействието е довело до сегашното му състояние. Мирчев призова преди да бъде взето окончателно решение да бъде изготвен подробен икономически анализ на всички възможни варианти за развитие на терена, включително обществените ползи от различните сценарии. Той изрази мнение, че подобен имот не бива да бъде разглеждан единствено като обект за продажба, а като стратегически ресурс за бъдещето на града. 

В отговор Красимир Николов подчерта, че именно затова докладната е била оттеглена и е организирана настоящата среща – за да бъдат чути всички мнения, преди Общинският съвет да пристъпи към следващи действия. По думите му продажбата е била само една от възможните опции, а не предварително взето решение. 

Заместник-кметът Павел Павлов призова дискусията да остане максимално конкретна. Той обърна внимание, че когато се говори за „общината“, следва ясно да се прави разграничение между решенията на Общинския съвет и работата на общинската администрация. Според него само конкретни предложения могат да доведат до реални резултати, а не общи оценки за случилото се през последните години.

Директорът на ЧПГ „Райко Цончев“ и ЧОУ „Мария Монтесори“ Надежда Иванова също заяви, че сградата е емоционално значима за много добричлии, тъй като самата тя е била ученик от първия випуск на училището. Въпреки това тя заяви, че не е против евентуална продажба, ако бъде направен задълбочен анализ и ако районът бъде развит по начин, който носи обществена полза. Като конкретно предложение Иванова възроди стара идея за изграждане на интерактивен образователен център по подобие на „Музейко“, в който да бъдат представени природата, науката, историята и богатството на Добруджа. По думите ѝ подобен комплекс би могъл да привлича ученици от цяла Североизточна България и да се превърне както в образователен, така и в туристически център.

Директорът на ПГВМ „Проф. д-р Георги Павлов“ Даниела Георгиева представи идея сградата да бъде използвана многофункционално. Тя предложи различните етажи да бъдат обособени като центрове за професионално обучение и преквалификация, конферентни пространства, младежки клубове, кабинети за психолози и педагогически специалисти, както и медицински и рехабилитационни услуги, които да работят в партньорство с професионалните гимназии и висшите училища. Според нея подобна комбинация би позволила сградата да изпълнява обществена функция и едновременно с това да генерира приходи чрез отдаване под наем на отделни помещения. 

Председателят на КК „Киокушин“ Тодор Тодоров, който използва физкултурните салони на бившето училище, внесе важно уточнение относно състоянието на спортната база. По думите му двата физкултурни салона се поддържат с негови средства и са в добро техническо състояние, като покривите са ремонтирани, помещенията са боядисани и не се наблюдават течове. Той подчерта, че спортните съоръжения не следва да бъдат поставяни под общ знаменател със състоянието на основната училищна сграда, тъй като представляват отделни обекти и продължават активно да се използват.

Общинският съветник арх. Емилия Добрева заяви, че е приятно изненадана от активното участие на образователната общност и множеството идеи, които са били представени. Тя се противопостави на определението, че сградата е „тотално разрушена“, като подчерта, че конструкцията ѝ е здрава и позволява различни варианти за преустройство. Според нея основната цел трябва да бъде запазването на училището като публична общинска собственост, изработването на проектна готовност и търсенето на финансиране по бъдещи програми. Арх. Добрева защити тезата, че сградата може да се превърне в център за извънкласни дейности, наука и спорт, който да даде алтернатива на младите хора и да обслужва целия квартал.

Общинският съветник Стоян Люцканов предложи да бъде разгледана възможността част от дворното място да бъде отделена и реализирана чрез продажба, а получените средства да бъдат използвани за ремонт и възстановяване на самата училищна сграда. По думите му това би могло да бъде компромисен вариант между необходимостта от инвестиции и желанието сградата да бъде съхранена. 

Директорът на ОУ „Стефан Караджа“ Светослав Георгиев зае различна позиция. Според него, ако се стигне до продажба на закритите училища, приходите следва целево да бъдат използвани за ремонт и модернизация на действащите училищни сгради. Той припомни, че в неговото училище от десетилетия не е извършван основен ремонт и подобни инвестиции биха били от полза за цялата образователна система в Добрич.

Директорът на ЧОУ „Леонардо да Винчи“ Нели Николаева насочи разговора към липсата на дългосрочна визия за развитието на образованието в Добрич. Тя отбеляза, че в стратегическите документи на общината липсва цялостна политика за развитието на човешкия капитал и връзката между средното, професионалното и висшето образование. Според нея именно подобна стратегия трябва да предхожда решенията за бъдещето на сградния фонд. Николаева призова общината да използва европейските възможности за финансиране и да разработи концепции, които да свържат бизнеса, професионалното образование, научните институти и бъдещото висше образование в града.

В последвалото си изказване Камелия Койчева даде за пример развитието на Бургас, където чрез последователна политика са привлечени университетски филиали, научни центрове и кампуси. Според нея примерите съществуват, източници на финансиране също има, а въпросът е каква посока ще избере Добрич за собственото си развитие.

В заключителната част на дискусията заместник-кметът Павел Павлов благодари за всички предложения, но отбеляза, че голяма част от тях вече са били обсъждани през последното десетилетие. Той заяви, че администрацията многократно е търсила възможности за финансиране на сградата и е водила разговори с министерства и управляващи органи, но до този момент не е намерен работещ механизъм. Павлов подчерта, че общината не желае след още десет години да води същия разговор за същата сграда и затова според него е необходимо да се вземе реалистично и изпълнимо решение.

Общинският съветник Ангел Ангелов също акцентира върху необходимостта от конкретно решение. Той отбеляза, че всички идеи са ценни, но остава открит въпросът откъде ще бъдат осигурени средства за ремонт и поддръжка. По думите му, ако нищо не бъде предприето, след години сградата може да достигне състояние, в което вече няма да може да бъде спасена.

Директорът на дирекция „Хуманитарни дейности“ Дияна Борисова внесе яснота по отношение на предложенията за социални услуги. Тя обясни, че броят и видът на подобни услуги вече се определят чрез Националната карта на социалните услуги и не могат да бъдат разкривани единствено по решение на общината. Според Борисова адаптирането на подобна сграда към съвременните изисквания за социални услуги е изключително трудно, а най-важното условие за бъдещето на „Дора Габе“ е тя да има реален стопанин, който ежедневно да се грижи за нея. В противен случай, по думите ѝ, подобни дискусии ще се повтарят и през следващите години. 

В края на срещата Красимир Николов благодари на всички участници за отделеното време и подчерта, че професионалните мнения, изразени по време на дискусията, ще бъдат взети предвид при бъдещото разглеждане на темата в Общинския съвет. Той определи разговора като полезен и призна, че решенията за съдбата на подобна образователна инфраструктура са сред най-трудните, които местният парламент трябва да взема.