Д-р Васил Колев от Добрич: 82.6% от пациентите със сърдечна недостатъчност страдат и от депресия

Д-р Васил Колев, д.м., е специалист кардиолог в София. Извършва прегледи на възрастни пациенти с възможност за пълна неинвазивна диагностика: ЕКГ, ехокардиография (ЕХОКГ), ултразвукова съдова диагностика, холтер ЕКГ и холтер за артериално налягане, велоергометрия. Завършва Университета по медицина и фармация „Карол Давила“ в Букурещ през 2014 г. Придобива специалност „Кардиология“ през 2019 г. в Медицински университет – София. Член е на Българския лекарски съюз и на Българското кардиологично дружество. Притежава свидетелство за професионална квалификация за извършване на ехокардиография. Има участия в множество конгреси и обучения за повишаване на професионалната квалификация както в България, така и в чужбина. В периода 2015-2016 г. д-р Колев е специализант в МБАЛ Добрич, а от 2016 г до 2019 г. – в УМБАЛ „Александровска“. От 2020 г. практикува като кардиолог в същата болница. От 2024 г. е доктор по медицина и асистент към МУ – София. Той е част от екипа специалисти на Orange Medical – МЦ Ориндж. 

Млад медик от Добрич успешно се реализира в кардиологията на Александровска болница

Д-р Колев, бихте ли обяснили накратко какво представлява сърдечната недостатъчност и защо е важно да говорим за нея?

Сърдечната недостатъчност е хронично заболяване, при което сърцето не успява да изпомпва достатъчно кръв, за да покрие нуждите на организма. Това води до симптоми като задух, умора, намалена физическа издръжливост и отоци, най-често по долните крайници. Важно е да говорим за това състояние, тъй като то е сред водещите причини за хоспитализации и влошено качество на живот, особено при възрастни пациенти. Данните сочат, че до **50%** от болните биват приети повторно в болница в рамките на година след първата хоспитализация. В медицинската практика сърдечната недостатъчност се класифицира според фракцията на изтласкване на сърцето – с намалена, умерено намалена или запазена функция, като тази оценка е ключова за избора на лечение. Биомаркери, като NT-proBNP също подпомагат диагнозата и проследяването. Ако бъде разпознато навреме и се приложи съвременно лечение, състоянието може да се контролира ефективно. 

Каква е връзката между сърдечната недостатъчност и психичното здраве? Защо тревожността и депресията са толкова често срещани при тези пациенти?

Това е темата, върху която работя в своя дисертационен труд – „Тревожни и депресивни разстройства при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност“. Депресивните и тревожните разстройства са сред най-разпространените психични заболявания с висока социална значимост и сериозно икономическо отражение. При пациенти със сърдечна недостатъчност тези състояния се срещат особено често и могат да влошат както качеството им на живот, така и цялостната прогноза. Съществуват доказателства за причинно-следствена връзка между двете състояния. При сърдечна недостатъчност се наблюдава намалена мозъчна перфузия, която засяга региони, като медиалния темпорален лоб – структура, свързана с регулацията на емоциите и настроението. Това може да обясни по-високата честота на депресия и тревожност при тази група пациенти.

Какви са основните симптоми на тревожност и депресия, които би трябвало да обезпокоят пациентите със сърдечна недостатъчност и техните близки? Има ли специфични прояви, които са характерни за това състояние?

При пациентите със сърдечна недостатъчност симптомите на депресия и тревожност често остават незабелязани, тъй като могат да наподобяват физическите оплаквания, характерни за сърдечното заболяване. Поради това е важно освен на задъхване и лесна уморяемост да се обръща внимание и на емоционалното състояние на пациента. Признаци на депресия могат да бъдат трайно потиснато настроение, загуба на интерес към обичайни дейности, социално отдръпване, нарушения в съня и апетита, както и усещане за безнадеждност. При тревожните състояния по-често се наблюдават вътрешно напрежение, раздразнителност, затруднена концентрация, както и физически оплаквания, като стягане в гърдите или сърцебиене, които лесно могат да се объркат с влошаване на сърдечната функция. Тук трябва да подчертаем и ролята на близките. Пациентите невинаги говорят открито за своето психично състояние, а често най-близките хора са първите, които забелязват промени в поведението, настроението или социалната активност. Именно тяхната наблюдателност може да даде насока, че има психичен дистрес. Тази информация ни е изключително важна, защото от нея зависи подходът ни към пациента.

Оказва се, че тези състояния остават встрани в клиничната практика. Защо се случва това? Какви са основните пречки пред диагностицирането и управлението им?

Както вече споменах, една от основните пречки е припокриването между симптомите на тревожност и депресия и физическите прояви на сърдечната недостатъчност – например, лесна уморяемост, безсъние, липса на апетит. Това затруднява разпознаването им дори от опитни клиницисти. Допълнително у нас липсва рутинен психичен скрининг, а информираността за тези състояния остава ниска – както сред медицинските специалисти, така и сред пациентите. В резултат тревожността и депресията често остават недиагностицирани и нелекувани, въпреки че влияят пряко върху общото състояние на пациента. Данните от наблюдаваната от мен група пациенти, хоспитализирани със сърдечна недостатъчност, показват тревожни стойности – при 82.6% е установено депресивно разстройство, а при 71% – тревожно. Жените са по-леко засегнати от мъжете. Това съответства на глобалните тенденции, но у нас проблемът се задълбочава от ограничен достъп до специалисти, особено в по-малките населени места, където консултацията с психолог или психиатър често се възприема като лукс.

Как влияе нелекуваната тревожност или депресия върху физическото състояние на пациент със сърдечна недостатъчност? Може ли това да влоши прогнозата му? Как тревожността и депресията могат да повлияят на спазването на терапевтичния режим – медикаменти, диета, физическа активност?

Нелекуваните тревожни и депресивни състояния могат значително да влошат физическото състояние на пациентите със сърдечна недостатъчност. Те намаляват мотивацията, самоконтрола и способността за вземане на решения, което често води до неспазване на предписаната терапия – пропускане на медикаменти, нездравословно хранене, липса на физическа активност. Научни изследвания показват, че пациентите с умерена до тежка депресия са изложени на по-висок риск от хоспитализации, усложнения и дори – смърт, в сравнение с онези, които нямат или имат лека симптоматика. Това подчертава необходимостта от ранно разпознаване и лечение на психичните разстройства. Затова се препоръчва да се провежда рутинен скрининг за депресия и тревожност поне веднъж през първите шест месеца след поставяне на диагнозата сърдечна недостатъчност.

Какви са възможностите и предизвикателствата пред терапията на депресия при пациенти със сърдечна недостатъчност?

Лечението на депресия при сърдечна недостатъчност трябва да бъде комплексно. Терапевтичният подход при възрастни пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и депресия е сложен. От една страна, терапията на сърдечната недостатъчност трябва да бъде оптимизирана, според последните препоръки. От друга – лечението на депресията включва комбинация от психотерапия, антидепресанти, физическа активност и в определени случаи електроконвулсивна терапия. Сред основните предизвикателства са: риск от лекарствени взаимодействия между сърдечни и психиатрични медикаменти; намалена поносимост към лекарства при възрастни и полиморбидни пациенти; ограничен достъп до психиатрична грижа, особено в по-малки населени места.

Има ли успешни примери или добри практики от други държави, които бихме могли да приложим в България, за да подобрим грижите за психичното здраве при тези пациенти?

Да, има. В много западноевропейски държави от години се прилагат рутинни скринингови тестове за психични разстройства при пациенти със сърдечна недостатъчност. Осъзнато е, че комплексният подход, който съчетава кардиологична грижа с психологическа подкрепа, доказано подобрява както качеството на живот, така и прогнозата на пациентите. Във Великобритания и Нидерландия, например, се прилагат скринингови въпросници, като PHQ-2 и PHQ-9, за откриване на депресивни симптоми понякога още при поставянето на първичната диагноза. В Германия има дълга традиция в специализираните програми за психокардиологична рехабилитация, които съчетават медикаментозно лечение, психотерапевтични интервенции, групова работа и обучение за справяне със стреса. Ефективността на тези програми е доказана – наблюдава се намаляване на тревожността, подобрено качество на живот и по-добра адаптация към хроничното заболяване. У нас подобни модели могат да бъдат въведени чрез рутинен психичен скрининг в болничната практика, целенасочени обучения за медицинския персонал и по-добра координация между кардиолози и специалисти по психично здраве.

Ако трябва да дадете основна препоръка за поддържане на здраво сърце и балансирана психика, каква би била тя?

Редовната физическа активност, здравословното хранене (безсолни или с минимално количество сол храни, богато присъствие на морски продукти, бяло месо, обезмаслени млечни продукти) и редовен и в достатъчно количество сън подпомагат както сърдечносъдовата система, така и психичното здраве на човека.

Интервю: Милена ВАСИЛЕВА, в. „Доктор“