Д-р Валентина Желязкова: Избрах медицината заради проф. Калчев, който ме оперира като дете

Преди да стане лекар, д-р Валентина Желязкова е дете, което се възхищава на човека, който го е оперирал. Не може да прецени професионалните му умения, но усеща грижата, спокойствието и сигурността, които той създава. Години по-късно още помни това усещане – и го свързва с избора си на професия.

„Няма да скрия, че навремето съм избрала медицината заради професор Калчев“, разказва пред Про Нюз Добрич специалистката по ендокринология в МБАЛ – Добрич.

Разговорът е по повод отличието „Лекар на годината 2026“, с което Районната лекарска колегия я удостои на тържеството за Деня на българския лекар. За собствената си награда тя говори с притеснение. За хората, от които се е учила, и за младите си колеги – с видимо възхищение.

Проф. Енчо Калчев остава в спомените ѝ като „изключително фин, елегантен, грижовен“ човек. По-късно, когато вече има възможност да го наблюдава по време на стажове, към човешкото впечатление се добавя и професионалното.

„Винаги съм мислила, че хирургията е много лесна, когато я виждам той да я прави“, споделя тя. Впоследствие разбира колко голямо майсторство стои зад тази привидна лекота.

Макар да не е работила дълго с него, го приема като един от своите учители. Човек, който е повлиял на пътя ѝ, без непременно да е знаел за това.

Затова и днешното признание не възприема като само свое.

„Много е ласкателно, че по някакъв начин колегите оценяват нашия труд в болницата, и го приемам наистина като колективна награда“, казва д-р Желязкова.

В благодарността ѝ има място за учителите, за хората, с които работи всеки ден, и за специализантите. Сред лекарите, от които е учила, посочва д-р Албена Василева, д-р Велкова, д-р Олга Димитрова, д-р Спасова и доц. Ташев.

Когато разговорът се насочва към работата ѝ като ендокринолог, тонът става по-тревожен. Диабетът и затлъстяването са сред проблемите, с които по думите ѝ се среща все по-често. Особено я тревожат младите хора и децата с наднормено тегло. Уточнява, че работи малко в областта на детската ендокринология, но наблюденията ѝ са повод за безпокойство.

Д-р Желязкова обръща внимание на по-малкото движение, времето пред компютрите и хранителните навици. При децата, подчертава тя, значение имат както семейният пример, така и социалната среда.

Според нея разговорът за теглото не бива да се свежда само до външния вид. Стремежът да изглеждаш добре понякога измества по-важния въпрос – как се чувстваш.

„В края на краищата изглеждаш добре, когато си здрав, да се чувстваш добре и е много важно и ментално да си добре“, казва лекарката.

Тя обръща внимание и на другата крайност – хранителните разстройства не се изчерпват с наднорменото тегло. В разговора многократно се връща към значението на спокойствието, подкрепата и семейната среда.

Лекарската колегия в Добрич отличи петима медици за принос към медицината (ВИДЕО)

Към младите хора отправя прост съвет: повече движение и спорт, повече плодове и зеленчуци и по-внимателен избор на храна. С усмивка споменава и градината на баба – като личен образ на храната, с която са израснали предишни поколения.

А когато става дума за младите лекари, тревогата отстъпва място на радостта. Д-р Желязкова не ги възприема единствено като хора, които трябва да бъдат обучавани. За нея общуването с тях е взаимно учене.

„Наистина много ни зареждат и ние научаваме много работи от тях“, споделя тя.

Със съжаление добавя, че част от младите колеги напускат след завършването на специализацията си. Но дори времето, което прекарват заедно, носи енергия на екипа.

Пожеланието ѝ към колегите е първо за здраве – за тях, за семействата им и за учителите ѝ. А към младите – да идват с удоволствие на работа в болницата.