Д-р Демир Демиров от Ген. Тошево: Да легне човек спокойно на операционната маса, означава, че ти вярва

За хирурга доверието не е абстрактна дума. То е решението на един човек да повери живота си на друг. Именно с този пример д-р Демир Демиров обяснява какво според него стои в основата на отношенията между лекар и пациент – и защо разрушаването им има последици далеч отвъд поредното заглавие.

„Да дойде един човек да легне на масата спокоен, значи ти вярва“, казва той пред Про Нюз Добрич.

Разговорът е по повод специалното отличие за принос и заслуги към лекарското съсловие, което д-р Демиров получи във връзка със 125-годишнината на Българския лекарски съюз. Наградата връща хирурга към годините начело на добричката лекарска колегия – от 2000 до 2012 г., които определя като „началото на модерните времена“.

За постигнатото тогава говори в множествено число. Подчертава, че зад резултатите е стоял сплотен управителен съвет, способен да гледа напред и да работи като екип.

Сред задачите, които припомня, е цифровизацията на информацията за лекарите в колегията – къде работят и как се променя професионалният им път. Наред с организационната работа идва и по-силното присъствие на Добрич в националните структури на съсловната организация.

Д-р Демиров посочва д-р Митко Георгиев от Добрич, д-р Пламен Димитров от Балчик като представители, чрез които добричката колегия е получила по-голяма тежест на национално ниво. За него значението на това участие е било във възможността местните проблеми и лекарските позиции да бъдат чути.

Един от въпросите, по които колегията предупреждава още тогава, е намаляването на броя на лекарите. В тази връзка е била проведена национална конференция, но той смята, че отправените предупреждения не са получили необходимото внимание.

„То се виждаше“, казва хирургът. Спомня си колегия с над 770 лекари и постепенното намаляване на състава ѝ към около 400 души – числа, които посочва като илюстрация на наблюдаваната през годините тенденция.

Днес говори за този период с огорчението на човек, който е виждал как проблемът се задълбочава. Според него последиците от кадровия недостиг показват защо подобни сигнали не бива да остават само тема на професионални срещи.

Друг принцип, който защитава и сега, е независимостта на лекарското съсловие от политическите партии.

„Ние не държахме по наше време да сме под крилото на някаква партия“, подчертава д-р Демиров. Убеден е, че партийните зависимости изкривяват представителството на професионалните интереси.

Въпреки тревогите за състоянието на здравеопазването той вижда и основания за надежда в Добрич. Отчита подмладяване на лекарските екипи в града и отдава заслуга за този процес на д-р Георги Желязков.

„Млади и качествени хора има вече“, казва д-р Демиров.

По време на разговора посочва и доайените на лекарското съсловие  проф. Енчо Калчев и доц. Ташо Ташев – лекари, които свързва с възхода на здравеопазването в Добрич. Между техния пример и младите специалисти вижда възможността професията да продължи напред.

„Надежда трябва да има винаги“, настоява той.

Най-критичен става, когато разговорът се насочва към общественото отношение към лекарите. Според д-р Демиров търсенето на сензации и акцентирането върху недоказани твърдения в част от медийното отразяване подкопават доверието към професията. За него проблемът не приключва с публичния образ на лекаря. Недоверието влиза и в кабинета, и в болничната стая, и в операционната – там, където пациентът трябва да вземе трудно решение и да разчита на човека срещу себе си.

Попитан дали изкуственият интелект може да разклати още повече това отношение, д-р Демиров отговаря отрицателно. Въпреки технологичното развитие той продължава да вижда решаващата роля на личния контакт и отговорността на лекаря.

„Личността, човекът остава в основата.“