Четири поколения в Добруджа и една кауза – българската диня (СНИМКИ+ВИДЕО)

От няколко десетки декара, обработвани с волове и коне през 60-те години на миналия век, до едно от най-мащабните производства на дини в Европа – това е историята на семейство Минчеви от Добруджа, които вече четвърто поколение посвещават живота си на земята и на отглеждането на емблематичния за региона плод.

„Дядо ми е човекът, който създаде нашия поминък. Той започва с около 20 декара дини, а днес ние продължаваме това, което е изградил“, разказва земеделският производител Евгени Минчев.

Днес в семейния бизнес са ангажирани няколко поколения и четири семейства, които обработват близо 7000 декара с дини. В добри години продукцията надхвърля 20 000 тона, а плодовете достигат до всички големи търговски вериги в България.

Минчеви са сред утвърдените производители на дини у нас, а през последните години все по-успешно развиват и износа си за европейските пазари. Част от продукцията им достига до Румъния, Полша, Литва, Естония и Германия.

„Всяка година делът на износа се увеличава. Това показва, че клиентите харесват нашата продукция и продължават да я търсят“, казва Евгени Минчев.

Според него една от основните причини добруджанските дини да бъдат предпочитани са вкусовите им качества. В района липсва изградена напоителна инфраструктура и производителите разчитат основно на слънцето и дъжда.

„Нямаме напояване и затова динята се развива по различен начин. Разчита на природните условия и това се усеща във вкуса“, обяснява производителят.

Зад успеха обаче стои огромен труд. По време на активната кампания работният ден често надхвърля десет часа, а в определени периоди достига и до 16–18 часа. По време на прибирането на реколтата семейството работи без почивни дни в продължение на близо два месеца.

Въпреки навлизането на модерна техника, значителна част от дейностите остават ръчни.

„Направили сме всичко възможно да механизираме производството, но при тази култура има процеси, които и днес се извършват на ръка“, обясняват стопаните.

Друг сериозен проблем е недостигът на работна ръка. Въпреки че разчитат на дългогодишни работници, намирането на хора за сезонната работа става все по-трудно.

Семейството не крие и тревогите си от конкуренцията на вносната продукция, както и от липсата на достатъчно държавна подкрепа за сектора. Според тях възстановяването на напоителните системи в Добруджа би променило значително възможностите за развитие на производството.

„Ако има напояване, ще можем да постигаме по-високи добиви и да не зависим толкова от климатичните условия“, смята Евгени Минчев.

Последните години поставят сериозни изпитания пред производителите. Особено тежка е била миналата стопанска година, когато много площи в Добруджа са претърпели сериозни щети заради неблагоприятните климатични условия.

Въпреки трудностите Минчеви не мислят да се отказват. Напротив – вече гледат към бъдещето и към следващото поколение.

Сред най-активните участници в семейното стопанство е синът на Евгени Минчев – Емил, който вече уверено поема своята роля в бизнеса.

„Разбира се, че ще продължа. За мен е удоволствие да развивам това, което са изградили дядо ми и баща ми. Има още много какво да учим и да постигаме“, казва той.

В стопанството непрекъснато се изпитват нови сортове, търсят се по-устойчиви решения срещу суша и болести, а натрупаният опит се предава между поколенията.

„Трябва да обичаш това, което правиш. Ако не ти идва отвътре, трудно ще успееш“, убеден е Евгени Минчев.

Именно тази любов към земята е причината семейството да продължава напред въпреки всички предизвикателства. За тях производството на дини не е просто бизнес, а наследство, което се предава от поколение на поколение вече повече от шест десетилетия.

В края на разговора стопаните отправят едно пожелание – за добра година, здраве и повече признание за труда на хората, които работят на полето.

„Който се труди, нека трудът му се възнаграждава. Това е най-важното“, казват те.

„Про Нюз Добрич“  изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз  в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани държани отговорни за тях.