БСК: В Добрич липсва интерес към няколко професии, въпреки обявения прием

Анализът е изготвен по проект „Заедно за устойчива заетост“ и обхваща областите Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен. Проследено е реализирането на държавния план-прием в професионалните гимназии през шест учебни години – от 2019/2020 до 2024/2025 г., като са анализирани броят на утвърдените места, реално записаните ученици и издадените свидетелства за професионална квалификация.

Според данните за област Добрич най-сериозен проблем има при професията „Електромонтьор“. Въпреки че всяка година се утвърждава прием, паралелка така и не успява да бъде сформирана заради липсата на достатъчно кандидати.

Сред професиите с трайно слаб интерес в региона попадат още „Шивач“, „Шлосер“, „Лаборант“ и „Работник в заведения за хранене и развлечения“.

От БСК отбелязват, че високият интерес на учениците към определени специалности е важен показател, но сам по себе си не е достатъчно основание за увеличаване на приема, ако липсва реално търсене на съответните кадри от работодателите.

Според авторите на анализа професиите, които едновременно са предпочитани от учениците и се търсят от бизнеса, трябва да бъдат насърчавани. При специалностите с хронично ниска реализация е необходимо да се анализират причините – дали става дума за недостатъчна информираност, липса на добра професионална перспектива, начина на организиране на обучението или за несъответствие между планирания прием и нуждите на регионалната икономика.

В национален мащаб устойчив интерес продължават да привличат специалностите „Приложен програмист“, „Организатор интернет приложения“, „Икономист-информатик“, „Техник на компютърни системи“, „Графичен дизайнер“, „Икономист“ и „Оперативен счетоводител“.

От Българската стопанска камара подчертават, че професионалното образование има потенциал да бъде по-тясно обвързано с нуждите на регионалната икономика. За целта е необходимо план-приемът да се планира и актуализира не само според предпочитанията на учениците, но и според доказаното търсене на кадри от работодателите, като бизнесът участва по-активно в определянето на професиите и специалностите с перспектива за реализация.