Неделя, 22 ноември 2026

22.11.2026

Последвайте ни

Българската адвокатура отбелязва професионалния си празник

22 ноември е Денят на българската адвокатура. Адвокатската професия е една от най-престижните в днешно време. 22 ноември е обявен за празник на това авторитетно съсловие, защото на тази дата през 1888 г. е приет първият адвокатски закон в България.

Това е първият специален закон, регламентиращ адвокатската професия в страната – Законът за адвокатите, приет от втората редовна сесия на V Обикновено народно събрание на 22 ноември 1888 г. Документът е утвърден с Указ № 342 на княз Фердинанд I, преподписан от министъра на правосъдието Димитър Тончев, подпечатан с държавния печат и регистриран под № 180.

Законопроектът е изработен от бившия адвокат и министър на правосъдието д-р Константин Стоилов. Забележителни са споделените от него разсъждения за адвокатурата: “Адвокатството е наистина свободно звание; но понеже неговото упражнение се коснува всекидневно до най-жизнените интереси на обществото, то последното, както има право да изисква, щото възпитанието на децата да се поверява на добри и достойни учители, а болните да се лекуват от вещи и способни доктори, тъй също има право да изисква, щото ония, които се явяват пред съдилищата, да защитават честта, имота и живота на гражданите, напълно да отговарят на тая важна и деликатна длъжност. Ето защо, виждаме във всички цивилизовани страни да съществуват закони за адвокатите, които полагат на известен ценз желаещите да постъпят в това звание и които подробно регулират адвокатските действия.”

Според Закона “Всяко правоспособно лице може да търси и защитава своите права и интереси пред съда лично или чрез едно или повече от лицата, които имат право да бъдат повереници по чужди дела в съдилищата, т. е. на адвокатите се дава изключителното право за защита на интересите на съдещите се.”

Следващите членове на Закона регламентират адвокатската правоспособност. Такава придобиват само тези, които имат завършено средно или поне третокласно образование, при условие че “са практикували три години независимо или при някой адвокат”. Задължително е полагането на изпит. Освобождават се само “лицата, които имат свидетелство от някое висше учебно заведение, че са свършили курса на правните науки”, както и тези, притежаващи известен служебен ценз – като бившите министри и лицата, които до издаване на закона “се занимават с адвокатство при окръжните и по-високите съдилища” или “имат в сложност четиригодишна съдийска и адвокатска практика при окръжните и по-горните съдилища”.

Регламентирани са и правата на “адвокатските помощници” или помощник-адвокатите, както и заплащането им. Дисциплинарният надзор е поверен на окръжните съдилища.

Сведения за адвокатите и адвокатските помощници в Княжество България ни дава публикуваният им списък към 1 януари 1891 г. в Държавен вестник, който обхваща 488 имена.

c