Анализ представя как се спазва в България кодекса на поведение относно дезинформацията

Анализ представя как действащите в България големи онлайн платформи спазват създадения от Европейската комисия „Укрепен кодекс на поведение относно дезинформацията“. Изследването е базирано върху данни, предоставени от самите платформи, съгласно подписаното преди година от тях споразумение, съобщават от института GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Оттам припомнят, че големите онлайн компании „Гугъл“, „Мета“, „Майкрософт“, „ТикТок“ и „Туитър“ (наскоро ребрандиран като „Екс“ – б.а.), както и фирми от рекламната индустрия и неправителствени организации, са подписали кодекса през месец юни 2022 г. Основната цел на документа беше да се даде възможност на индустрията да се саморегулира в рамките на усилията, насочени срещу онлайн дезинформацията, коментират авторите на изследването от GATE.
Анализът се основава на трите основни стълба в документа – рекламата, включително политическата, целостта на услугите и предоставянето на повече възможности на потребителите, изследователите и проверителите на факти. За целите на изследването учените са създали собствена методология, свързана с оценката на предоставената информация от големите платформи.
Обобщените резултати показват, че данните, свързани със стълба „Реклама и политическа реклама“, не отговарят на изискванията на кодекса. Това е областта, в която платформите са декларирали, че въпросите към тях са най-неподходящи. При изпълнението по втория стълб – „Цялост на услугите“,  се наблюдават по-подробни обяснения, особено от страна на „Гугъл“. Въпреки това не е предоставена проверима информация, посочват изследователите.  В направлението за „Предоставяне на възможност на потребителите, изследователите и проверителите на факти" платформите не успяват да предоставят необходимите данни.
„Ако не бъдат предприети спешни регулаторни действия съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, няма да е възможно представително широкомащабно изследване на разпространението и въздействието на дезинформацията по време на предстоящите европейски избори“, смятат учените.
Според тях големи онлайн платформи като „Екс“, които са се отказали от изпълнение на кодекса, трябва да понасят последствия, за да се обезсърчат подобни действия при останалите.
Авторите на изследването посочват още, че е необходимо Европейската комисия да създаде обща широкомащабна инфраструктура за обработка на данни на територията на целия ЕС, както и механизъм, при който изследователите да споделят своя опит. Това е особено важно за държавите-членки на ЕС с по-малки езикови и финансови ресурси като България, Румъния, Словакия, коментират учените.
Разработката е по координирания от GATE проект БРОД (Българо-румънска обсерватория за дигитални медии). Той е финансиран от Европейската комисия, с цел създаване на регионални хъбове за изследване на дезинформацията в онлайн платформите. Тези центрове работят в пряка координация с Европейската обсерватория за дигитални медии.
/ ГН