Сградата на Община Добричка носи спомена за 130-годишната си история
Има сгради, които са неразривна част от историята на град Добрич и колкото повече остаряват, толкова по-голяма е стойността им – архитектурна и сантиментална. Сградата, в която сега се помещава Община Добричка е такава. Тя е една от малкото сгради в града, които са построени за определени нужди и е запазила предназначението си до днес.
През далечната 1888 година администрацията на Добричкото градско общинско управление се помещава в стара, порутена сграда. Положението на постройката е толкова трагично, че останалите правителствени учреждения, които са били в същата сграда, я напускат година по-рано. Буря, разразила се през октомври 1888 г. събаря стената при входната врата и обитаването на помещенията става опасно. Затова на 18 октомври Общинския градски съвет на свое заседание взема решение да се измести под наем, като плати от 400 до 600 лева месечно, според сградата и удобствата в нея, а междувременно общината ще кандидатства за заем, с който да финансира построяването на ново здание. Заемът е отпуснат и на 19.06.1890 г. се обявява търг за доставка на тухли и други строителни материали, а месец по-късно се провежда и търг за определяне на изпълнител. През юли същата година е избрана най-добрата оферта за построяването ѝ, която е 9945 лева и на мястото на стария конак в града, пред чешмата наричана „сарайчешмеси“, започва строителството на емблематичната за града ни сграда.
Строи се бързо и през 1891 година Добричкото градско общинско управление се мести в новия си дом. Две години по-късно се изгражда каменната настилка пред общината и оградата на двора на общинското здание, от към съседните дворове и улици. По-късно се пристрояват някои допълнителни постройки от северната страна, а чешмата е преместена в лявата страна на сградата, пред импровизирания парк от люлякови дръвчета. Общината отдава част от общинските помещения под наем за ползване от Околийско управление - Добрич, съдилищата и Главното бирничество.
Само 20 години по-късно на Добричкия общински съвет ще му се наложи да гласува закриването на някои служби и отдели в управлението, поради окупирането на града от румънските войски на 30 юни 1913 г. и ще търси човек, говорещ френски, за да общува с румънските окупатори. От следващата година всички документи и протоколи от заседания ще се пишат на румънски език, а имената на българските улици ще бъдат сменени с имената на герои от румънската история, нещо което ще се случи и през 1940 година, но тогава ще ги преименуваме на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Рибентроп.
Сградата на общината е свързана и с боевете за отбраната на Добрич, останали в нашата национална история, като Добричката епопея. В нея е бил посрещнат, а по-късно и настанен щабът на командващия боевете при Добрич – генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев.
На трибуна пред общината е била произнесена и речта на генерал Георги Попов при освобождението на Южна Добруджа на 25 септември 1940 година, а на 1 ноември 1942 година, на малкото площадче пред общината, градът ни е посрещнал цар Борис III, който по-късно същия ден отишъл до село Пчеларово, за да се види с приятеля си Петко Ганев – дядо на видната ни съгражданка Константина Петкова.
В по-ново време сградата е била и дом на Толбухинския градски окръжен съвет, до построяването на сегашната сграда на Община Добрич.
През годините сградата става свидетел на нелеката история на града и съпътстващите го превратности. Посреща и изпраща кметове, общински съвети, румънски окупатори, военни герои, царски особи, социалистическа власт, демокрация и така повече от 130 години.
Тази сградата никога не е променяла предназначението си. Тя е била построена за община и така е останало. Била е пристроявана, преустроявана, многократно ремонтирана, но се запазила, такава каквато е построена през 1891 г. Сега в сградата е настанена Община Добричка – най-голямата община в България, в чиито състав са 68 села.
Казват, че сградите живеят, черпейки от енергия на хората, които ги обитават. През годините в тази сграда са работили едни от най-смелите и отговорни жители на Добрич. В тежки, и често размирни времена, зад стените на тази сграда са се вземали важни решения, решения които са били единствен изход в даден момент. Това здание стои, като ням свидетел на историята на града ни повече от 130 години и продължава да изпълнява предназначението си, черпейки сила от хората, които вземат решенията днес.
Диана СТЕФАНОВА
