Водещи новини Добричка Общество

Добричкото село Алцек и неговите чудни стопани (+снимки)

Иска ми се Добрич да е като село Алцек. Да е също толкова чисто, уредено и обгрижено място.  Попаднах в селото случайно, докато обикалях района. Извикаха ме хубавият асфалт, варосаните дръвчета и бялата маса. Още с отбиването от главния път Добрич-Силистра в посока село Алцек разбрах, че съм на специално място. Стори ми се, че влизам в двора на добър стопанин, който се е погрижил още от прага да ми е чисто, светло и красиво.  Да ме посрещне, като специален гост, който е чакал да го посети.

Не мога да не се усмихна на бялата маса с пейки и червената кофа за боклук. Не мога да не се възхитя на варосаните дървета край пътя, пейките под тях, които са прясно боядисани и те канят да поседнеш, за да се насладиш на равното добруджанско поле и да вдъхнеш аромата на земята. Не зная кой се очаква да седне на тези пейки, но аз го направих.  Не мога да не забележа липсата на какъвто и да е боклук или избуяла трева и храсталаци. Табелата тържествено ме посреща с „Добре дошъл“, макар че аз се чувствам така още от разклона. Всички електрически стълбове са боядисани в основата си в бяло, зелено и червено и затвърждават усещането ми, че тук си струва да се разгледа.

Влязох в селото, минах покрай няколко грейнали в ярки цветове къщи и спрях на площадчето пред кметството. И аз, като всеки външен човек, предизвиках любопитството на хората. От сградата излезе усмихнат, млад човек, дойде при мен, поздрави ме и попита какво ме води насам. Така се запознах с Фахри Сали – секретар на кметството на село Алцек от 2017 г.

Фахри Сали

Седнахме на беседката в малкия парк и, като стари познати, се заговорихме за хората, живота и работата. Разказа ми, че е роден в това село, в него е отраснал и сега живее тук със семейството си. Разказа ми, че в Алцек по списък живеят 320 души, но повечето са в чужбина и постоянно има около 140 човека, че в най-добрите си години селото е наброявало 390 жители. Основното население са роми и няколко семейства турци.

„Но ние тук не се делим на роми и турци. – бърза да поясни Фахри. – Тук всички сме едно, работим заедно и се грижим един за друг. Добри хора живеят в това село. Всички сме добронамерени и не се делим на наши и чужди. Зимата, като закъса някоя кола на главния път, всички ходим да помагаме и пътници да пренощуват прибираме“.

Никога външен не се е заселвал в Алцек. Имало е случай преди 20-тина години, когато българско семейство, дошло да гледа животни в селото, но не се задържали. На въпроса ми защо, Фахри обяснява: „Ами ние тук си имаме собствен климат, по-различни отношения помежду си и не всеки може да се впише“.

Обяснява ми, че приказната детска градина, която няма как да не впечатли, се посещава от 11-12 деца. „Няколко идват от Хитово, а нашите по-големи деца ходят там в основното училище. Общината им осигурява безплатен транспорт и всеки ден пътуват около 30-ина ученици от тук“, отговаря той на любопитството ми.

Магазин в селото няма. Жената, която го държала, заминала преди време при мъжа си в Австрия и сега се оправят както могат. Близките на повечето хора от селото живеят в чужбина. Идват си един-два пъти в годината, правят ремонти на домовете си, виждат се с роднините и пак заминават.

Не мога да не попитам кой се грижи селото да изглежда толкова чисто, подредено и цветно. „Кметът Акиф Салим /който сега е в отпуск/, аз и един озеленител. Имаме и чистачка, но тя е само за кметството. Ние си правим всичко. Две години кандидатствахме по програма за озеленяване на паркове, но като все не ни одобряваха и си направихме парк сами. После Общината ни плати материалите, а труда остана за наша сметка. Гледаме да не чакаме много на Общината и каквото можем си правим сами. Масата, която си видяла като идваш, я направихме ние, защото там често спират коли и автобуси. Има хубава нива с лавандула и хората слизат да се снимат и да хапнат. Затова им сложихме маса, да им е удобно. Озеленителят всяка сутрин ходи до разклона и събира отпадъците по пътя, но сега, като има кофа, са по-малко“, споделя моят събеседник.

Продължавам да се удивлявам, че по целия път, а и в селото, не видях и една хартийка. „Няма как да видиш. И кмета, и аз много държим на чистотата. Само с окастрянето на дърветата закъсняхме тази година, но другата седмица и това ще направим и тогава пътят ще стане още по-хубав и светъл. Дърветата ги варосваме 5-6 пъти на година, за да изглежда по-красиво. Е, загубихме състезанието за най-добро кметство, но нищо“, философски заключава Фахри.

Моят победител за най-добро кметство е село Алцек. И ако трима души само с труд, желание и без да чакат пари по програми, могат да направят от това село дом, значи е възможно навсякъде и няма място за оправдания.

Тръгнах си от Алцек усмихната и доволна. След село Брестница, в което бях малко преди това, тук ми се стори рай. Табелата за довиждане и ръчно нарисуваната маркировка на пътя само доказват, че понякога човешкото отношение струва повече от гръмките думи, лъскавите фасади и големите проекти.  Почувствах се горда с хората от това село, които са мои земляци и доказват, че добруджанецът, не само работи много, но и го прави красиво, защото душата му е такава.

Диана СТЕФАНОВА

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.