Църквата днес почита Старозаветен пророк - най-кроткият между всички човеци на земята

На 4 септември Православната църква е отредила почит към Св. пророк и боговидец Мойсей (ок. 1550-1430 г. пр.Хр.), Св. свещеномъченик Вавила (епископ Антиохийски (кр. III,), Св. мъченица Ермиония и Св. преподобни Петроний.

Мойсей бил третото дете на съпрузите Аврам и Йохаведа, принадлежащи към Левиевото коляно. По-големият брат се казвал Аарон, а сестрата – Мариам.

Родил се около 1550 г. преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 г. пр. Р. Хр.), като виждал, че съществуващите до това време притеснителни мерки не спрели увеличението на евреите, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в раката Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в тайна, сложила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да наблюдава какво ще стане с братчето й. По някое време дошла на това място фараоновата дъщеря да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила случинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, радостната Йохаведа го предала на царската дъщеря. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи “от вода изваден".

Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той установил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки роби и страдал по тях. Веднъж в пристъп на гняв убил един египтянин, който жестоко биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова избягал в Мадиамската страна. Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родили двама сина – Гирсам и Елиезер.

Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане водач на еврейския народ. Както пасял стадото при планината Хорив, той видял една горяща и неизгаряща къпина. Смутен и развълнуван, чул гласа на Бога изсред къпината:

- Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И тъй върви! Ще те пратя при фараона, за да изведеш Моя народ из Египет! (Изх. 3:7-10).

Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята. [И рече Господ]... ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него; не е тъй обаче с Моя раб Моисея, - той е верен в целия Ми дом: Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа

Числа 12:3-8)

Като всепризнат вожд Мойсей наредил на евреите да празнуват първата Пасха в чест на освобождението си – да заколят пасхално агне, което да ядат с неквасен хляб и горчиви треви в пълна готовност за път, дори с пътнически тояги в ръцете.

Мойсей искал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан. Но получил заповед от Бога да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море.

Като стигнали в Миавската равнина, Мойсей произнесъл своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му съдба. После поставил за своя заместник Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял обетованата земя, и починал там на 120 години.

Гробът му останал неизвестен за евреите.

По Божие вдъхновение и откровение при странстването из пустинята Мойсей написал първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, които са известни под името Моисеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

из © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).