Тема 7: „Вярата и надеждата” - Спасяващото връщане към живота в ст. ”Молитва” на Атанас Далчев
„Ти не ме оставяй да загина, господи, преди да съм живял!”
- АВТОРЪТ
а/ Твори от 20-те до 70-те години на 20 век и поезията му илюстрира естетическите особености на диаболизма и предметността;
б/ Първата му стихосбирка „Прозорец” от 1926 г. е алтернатива на символизма, който слиза от литературната сцена; Според Далчев поезията умира от много музика и трябва да стане образ на делничната действителност, в която красотата и истината може да са различни, но никога не си противоречат;
в/ Кафкианецът в поезията ни, вечният чужденец за себе си и за света, който проблематизира неживеният, несбъднат, неслучил се живот, безсъбитийно преминаващ между мъртвите вещи в затвореното, обезлюдено, самотно пространство на мрачната стая, зад прозореца в очакване на събитието смърт;
г/ През втория си, просветлен творчески период разработва мотива за вярата и надеждата за спасение, за превръщане на живота „зла измислица” в „безсмисленост щастлива”; Спасението е в приемането на живота такъв, какъвто е, в отхвърлянето на неговата сложност и преживяването на неговата простота;
2. „МОЛИТВА”- една от 10-те творби в сб. „Стихотворения” от 1928 г.
* * *
Продължението на "Тема 7: „Вярата и надеждата” - Спасяващото връщане към живота в ст. ”Молитва” на Атанас Далчев", ще откриете в "Учебно помагало за матура по български език и литература по новата програма за ДЗИ" с автор Атанаска Георгиева.
Поръчайте помагалото тук https://propress.bg
