Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Книга разказва за културата, обичаите и родовата памет на преселниците в с. Нова Камена край Тервел

Уникално изследване ще покаже наследството от съхранени традиции на преселниците в тервелското село Нова Камена. Книгата „Старите българи: преселниците в Нова Камена“ ще представи резултатите от проведено теренно изследване на българските преселници от Северна Добруджа, живели до 1940 година в пределите на Румъния. Неин автор е Галя Грозданова-Радева - доктор по музикознание, преподавател и изследовател. Книгата се подготвя от 2019 година насам и ще обогати с още едно колоритно манисто пъстрата огърлица на българската културна идентичност. Предстои тя да излезе през следващите месеци.

„Изследване се отнася за преселниците от Северна в Южна Добруджа и конкретно за едно селище, което се нарича Камана в област Тулча, днес в границите на Румъния. По силата на Крайовския договор през 1940 г. жителите му се преселват в тогавашното селище Шахинлар, което през 1942 година получава името Нова Камена, в община Тервел“, каза за Про Нюз Добрич авторката.

Текстът представя историята, фолклорната музикална култура – обичаи, песни, музика, и културния живот в селото. Книгата съдържа богат песенен и снимков материал и е адресирана към широк кръг читатели – родолюбци, краеведи, любители на българската фолклорна музика и специалисти в областта на музикалното обучение и образование, етномузикологията, фолклористиката, културната антропология, етнологията и др.

„Преселването на родовете от с. Камана в новото селище е компактно. Това са били според краеведа Андрей Андреев около 20 рода, над 1000 души. Те са били оземлени в нашите територии. Тръгвайки от Камана, те са взели, каквото са могли – най-необходимото от инвентара и имуществото си. Жените и децата са пристигнали тук с влакови композиции, а мъжете – с каквото може, с каруци, водели са стада и всичко, което е можело да се придвижи. И то това, което не са могли да им вземат румънците, защото тези хора са били подложени на един силен асимилационен процес“, разказва Галя Радева.

И досега има възрастни хора в селото, които си спомнят, че когато са ходили на училище в Северна Добруджа им е било забранявано да говорят на български. Децата били удряни с пръчки по дланите, като са им казвали, че трябва да бъдат благодарни на румънската държава и едва ли не да се отрекат от българското си самосъзнание.

„Изстраданото им връщане в рамките на родината може би ги е накарало да бъдат още по-ревностни пазители на езика, културата, традициите и обичаите си - нещо, което виждаме и днес. Аз не предполагах, че ще има толкова много запазено и до сега от бита и културата им, от песните, игрите, обичаите. Битът им обаче се е променил коренно след 1950 г., някои обреди и празници са отпаднали, всичко друго остава в съзнанието им само като спомени. Целта на това изследване е тези последни искрици да бъдат съхранени, да останат за следващите поколения“, изтъква Радева.

По думите й общността на преселниците като че ли остава извън обсега на изследователите и фолклористите, защото се смята, че тя е подвластна на чужди влияния. Но всъщност това не е така, тези хора не се смятат за някакви други българи. Местни краеведи са събирали песни, история, обичаи, но не и на национално научно ниво.

„Основни мои информатори са хората от Нова Камена, на които страшно много съм благодарна. Имам добра подкрепа от читалището и секретаря му Гинка Иванова. Благодарна съм на дядо Марин, който е на 95 години, роден в Камана, преселил се тук, пряк свидетел на събитията. Той е живата история на селото. Хората продължават да ми изпращат информация, допълват я. Около 300 песни имам събрани с мелодия и текст, с нотен материал. Във времето в архивите съм открила още толкова, само с текстове. Има снимков материал от лични архиви, от институциите“, допълва Галя Радева.

Специални благодарности тя отправя към спонсорите, Държавна агенция "Архиви" – Добрич, Регионален исторически музей – Добрич, Община Добрич, Община Тервел и „на многото хора, които ми помагат и ме подкрепят в работата по изследването на традициите, фолклора, песните, обичаите и културната дейност на преселниците в Нова Камена.“ Огромна подкрепа Радева е получила и от кмета на село Нова Камена Маринела Димитрова, която съвсем скоро си отиде от този свят.

Галя Грозданова-Радева е доктор по Музикознание, музикално и танцово изкуство, преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София. Завършила е Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив (днес АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“) през 1996 г. със специалности дирижиране на оркестър и хор и преподавател по народно пеене и тамбура. Магистър е по Арт мениджмънт.

В периода 2012 –2015 г. е редовен докторант в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ – БАН). Има 30-годишна педагогическа дейност. Била е вокален педагог на ДФА „Тракия” – гр. Пловдив.

Централно място в педагогическата, преподавателската и научноизследователската ѝ работа заемат фолклорната музика и нейната трансмисия, транспоколенческото ѝ усвояване в различни исторически периоди и контексти, музикалното възпитание и обучение по фолклор в българската образователна система, иновативни обучителни методи и подходи, и др.

Галя Грозданова-Радева е автор на книгата „Фолклорно пеене: модели на усвояване“ (2018) и сборника „Фолклорни диагонали. Песни за соло глас със съпровод на пиано“ (2017).

c