Млада учителка от Варна избра за реализацията си училище в Добрич

Магдалена Иванова е родена в малкото възрожденско градче Елена, област Велико Търново. Още като малка се премества с родителите си във Варна. Там учи в Професионалната гимназия по икономика „Д-р Иван Богоров“, а след това в Колеж-Добрич към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, специалност Начална училищна педагогика с чужд език. След завършването си решава да се премести да работи и живее в Добрич. „Тук съм вече година и много ми харесва спокойствието на града”, сподели Магдалена Иванова за Про Нюз Добрич. В момента тя е учител на втори клас в иновативното ОУ „Стефан Караджа”.

Г-це Иванова, за Вас през септември започна втората учебна година, в която сте учител. Каква бе първата учебна година – получихте ли удовлетворение от работата си, с какви трудности се сблъскахте, кой Ви подкрепи?

Изключително удовлетворена съм от работата ми, защото това е една моя сбъдната мечта, за която упорито и усърдно учих и се подготвях. Учителската професия при мен е призвание, защото тя е в моето съзнание като една от професиите, която създава и изгражда умни и подготвени за живота личности. Разбира се, както във всяка професия и в тази има трудности. Но за мое щастие, аз избрах училище ОУ „Стефан Караджа“ точно заради учителите, които работят в него и сплотения екип, който са създали. Всяка трудност, която срещах по пътя, преодолявах с тяхна подкрепа. Винаги са ми помагали и напътствали в моята работа, за което съм им много благодарна!

Вие сте завършили Колеж Добрич към ШУ „Епископ Константин Преславски”. Достатъчно добре ли бяхте подготвена там, приложимо ли е наученото след това в класната стая?

В ШУ „Епископ Константин Преславски”, Колеж-Добрич работят много добри и отдадени на професията си преподаватели. Благодарение на техните знания и умения, които ни предават, ние студентите, успяхме да се подготвим освен теоретично, а и практически за работата ни в училище.

Защо решихте да сте учител точно в ОУ „Стефан Караджа”?

Още като студентка попаднах в базовото училище ОУ „Стефан Караджа“. Допадна ми отношението към мен, с готовност откликваха на всичките ми въпроси, помогнаха ми да се адаптирам към училищната среда. Екипът на начален етап се състои от изключителни професионалисти. От тях научих много и това ме мотивира да си подам документите, като разбрах, че има обявено свободно работно място. Близки и познати бяха изненадани от решението ми да сменя големия град – Варна, с по-малък. Но аз бях вътрешно убедена, че постъпвам правилно, за което не съжалявам. Времето показа, че съм била права.

Защо избрахте учителската професия?

Учителската професия оказва значимо влияние върху обществото. Още от малка мечтаех да бъда учителка и през годините не се отказах от мечтата си. Чувствам се удовлетворена от работата с децата. Независимо, че е трудно получавам позитивно емоционално зареждане, което не бих получила от друга професия.

Трудно ли Ви беше от студентската скамейка да застанете пред деца от първи клас? На какво най-държите в обучението на учениците?

Огромно предизвикателство беше да започна с най-трудния клас в училище – 1 клас. Както децата, така и учителите са изправени пред нови предизвикателства. Нужно е да се формират у тях навици за учебен труд, по-голяма отговорност, умения да работят в екип, да са по-самостоятелни и да спазват училищни и класни правила.

В обучението с учениците държа те да получат необходимите знания, които да превърнат в умения и да могат да ги пренасят както в познати, така и в непознати ситуации. Използвам индивидуален подход към всяко дете и се стремя да осигуря спокойна атмосфера в класната стая. Всеки ученик има право да се развива и моята цел е да разгръщам техния потенциал, да им давам поле за изява и да насърчавам техните мечти, за да станат реалност.

Какво трябва да е взаимоотношението между учител и ученик? Важно ли е педагогът да е приятел с децата?

Децата ми се доверяват и сме създали една здрава емоционална връзка. Това помага за тяхната социализация и адаптация в училище. Уважавам детската индивидуалност и винаги се стремя да се съобразявам с нея.

Достатъчно ли е в днешно време уважението на обществото към учителя?

Моите наблюдения за една година са, че родителите се отнасят с уважение към професията на учителя. Лично аз до сега не съм се сблъсквала с проблеми от тяхна страна. Нашите родители са много толерантни и съпричастни, за което им благодаря!

Какво ще пожелаете на колегите си от област Добрич в Международния ден на учителя?

Пожелавам на всички учители една успешна и здрава учебна година, дни, изпълнени с удовлетворение и пълни с обич детски усмивки!