Живеещите по ул. „Калиакра“ в Добрич са подложени на денонощен терор от тирове

Въпреки забранителните знаци, тежкотоварните автомобили фучат необезпокоявани по улицата. Десетките семейства са подложени на денонощен тормоз, опасяват се от тежки катастрофи

За денонощно интензивно движение на тирове по улица в жилищен район на Добрич, липса на пешеходна пътека, легнали полицаи или поне някой, който да следи за спазването на забранителните знаци, алармират живеещи по улица “Калиакра“.

Галя Атанасова живее в наследствен имот на семейството. Преди години обещала на баща си, вече покойник, да се грижи за къщата. Вече съжалява, че се е преместила от апартамента в квартал „Добротица“ във фамилната къща. През последната година там е невъзможно да се живее от денонощния грохот на тежките машини, от двигатели на ТИР-овете.

С дни Галя и съседите й не могат да спят. „В 3 часа след полунощ се събуждам от бучене, поглеждам – шофьорът на камиона спрял пред баничарницата, двигателят му работи. До сутринта не мога да заспя“, разказва жената.

„Само един мъж ми се извини. Каза, че не е спал и спрял за кафе. Обеща повече да не минава оттук“, споделя Галя.

„Този грохот се разнася денонощно. Невъзможно е да се спи“, споделя съседката й Радка Петрова. И допълва, че от повече от 20 години живеят в тази къща, но такъв ад никога не е било. „Това е терор. Има промеждутък от време – между 2 и 3 часа след полунощ, когато е малко по-спокойно. След това се започва. Денонощно, всекидневно. Сутрин към 5 часа свирят. Има баничарница, която отваря в 6 часа и започват да спират“, споделя Радка. Казва, че това е къща на родителите й и много съжалявам, че се е върнала в Добрич, след като дълги години е живяла в Южна България.

Обясняват,  че терорът започнал с  ремонта на околовръстния път на Добрич. След затварянето му, трафикът от тежкотоварни машини се пренесъл по улица „Калиакра“, въпреки наличието на знака В4 "Забранено е влизането на товарни автомобили" в двата края на улицата.

„Знаем, че околовръстното е в ремонт, но е недопустимо обикновена улица със забранителни знаци за товарни автомобили да поеме такова движение. Шум, прах, трясъци... Това е геноцид. Не може камиони от по 30 тона да минават през града. Такова нещо няма никъде. Искаме нормално съществуване“, споделят живеещите по ул. „Калиакра“. Галя Атанасова ни показва пукнатините по къщата си - както отвън, така и отвътре. Дори и на току-що направения ремонт.  

Жените не проумяват защо институциите не си свършат работа. Казват, че многократно са търсили община, КАТ, но резултат няма. Вместо това си „прехвърлят топката“. „Молих общината поне легнал полицай да се сложи, за да намалят скоростта, защото карат с бясна скорост, но резултат няма“, добавя Галя.

Към неволите на десетките семейства, които живеят по улицата, се добавя липсата на пешеходна пътека. Когато слязат от микробусите на градския транспорт, се налага да чакат по десетина минути, за да могат да пресекат, защото до спирката няма зебра. Писали са до общинската администрация с молба да се изгради пешеходна пътека пред спирката.

„Чакаме с часове, защото тежките машини са засилени и не спират. Доскоро ходех на работа. Вечер в 17 чака микробусът ме сваля на спирката. За да пресека, тъй като живея отсреща, съм чакала по 10 минути. Никой не спира. Каква е логиката пешеходната пътека да е на завоя горе?“, пита Радка. Недоумява защо служители на полицията, патрулират на т.нар. Житническата бензиностанция, но не спират преминаването на тировете, камиони, бетоновози по ул. „Калиакра“. Автобусът няма къде да спре. Нарушение е да се спира на автобусна спирка, нарушение е да се оставя автомобила с работещ двигател, но санкционирани няма, споделят жените.

Живеещите по улицата са доведени до отчаяние. Те са готови, ако проблемът скоро не бъде решен, да излязат на протест и с жива верига да спрат движението на тежкотоварни автомобили по улицата. Опасяват се, че там има предпоставки да се случи много тежка катастрофа.

Про Нюз Добрич търси становището на институциите, които имат отношение по случая, за да изясним докога ще продължи терора над тези семейства и защо администрациите не си вършат работата, за да се спазват ограниченията и законите.