11 май – Ден за почит към Светите братя Кирил и Методий и Ден на библиотекаря

На 11 май почитаме паметта на Светите братя Кирил и Методий. 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

Празникът бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на този ден. Тогава възниква и идеята за празничен химн, който през 1892 г. Стоян Михайловски написва в Русе. Така се появява текстът на  „Върви народе възродени”, а през май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката.

В старите български ръкописни книги, запазени до днес, е отбелязана паметта на Светите братя – 14 февруари за Св. Кирил и 6 април за Св. Методий. За техния общ празник – 11 май, най-ранният запазен спомен е от XII век.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 19 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.

От 2006 година 11 май официално се чества у нас като Ден на библиотекаря. Ролята на библиотекаря винаги е била да запази натрупаното наследство на цивилизацията за бъдещето, да съхрани българския дух и идентичност, да търси най-пряката и необходима връзка между миналото и днешните предизвикателства на времето.