Водещи новини Култура Общество

Живот в Русия и България, клиенти в САЩ – дигиталният художник и майстор на комикси Венцислав от Добрич

Роденият в Добрич Венцислав Великов е дигитален художник, уеб дизайнер, майстор на комикси, художник на корици на книги и изобщо на всичко, което се печата на хартия. Завършил графика в България, животът го отвежда в Русия, а след завръщането си работи за клиенти у нас и в САЩ. Цени страшно много творческата свобода и мечтае да подреди изложба в Добрич. Венцислав Великов участва в проект на добричкия музей, който преди две седмици представи уникална изложба за Априлското въстание.

43-годишният Венцислав е учил в художествената паралелка в закритото вече училище „Дора Габе“ в Добрич. Пробвал се във Висшето военно транспортно училище в София, но останал там само една година. След това в Шуменския университет завършил изобразително изкуство – специалност графика.

След това заминава за Москва и остава в руската столица 7 години. Животът в Русия му предлага различни възможности. Преподавал графика и композиция в Институт за съвременен дизайн. Участвал като сътрудник в два проекта за МосФилм, единият от които комедиен сериал. Ангажиментите му  основно били свързани с визуалните елементи.  Изпълнявал поръчки за руски издания. Станал главен дизайнер на издателството на московските профсъюзи.

„В Русия научих целия занаят, свързан с изданията, с дизайна, даже по-голямата част от термините не ги знам на български, само на руски. Там работех с тиражи по 100-200 хиляди, за разлика от България, където 1-2 хиляди бройки са си постижение. Там обаче отговорността е много голяма, защото ако прецакаш един такъв огромен тираж, ще рухне цялото издателство. Издавахме всичко, което може да се отпечата на хартия – от журналите на „Газпром“, до учебни пособия, художествена литература. Преподаването също ми беше интересно. Мога да кажа, че българското образование в тази сфера е много добро и руските специалисти с нищо не ни превъзхождат – няма защо да си смачкваме самочувствието. Аз там се чувствах в свои води. Говоря перфектно руски, даже влизах в музеите с билети за местни хора, не ме различаваха“, разказва Венцислав.

Върнал се в България през 2012 година по лични причини и започнал да работи на свободна практика това, което научил в Русия – дигитално рисуване, дизайн, илюстрации. И комикси, които рисува от дете и които са му голяма страст.

„Отначало като се върнах, ми беше трудно, защото никой не ме познаваше. Нямах никакви връзки в бранша, но малко по малко тръгнаха нещата. Запознах се с илюстратори и художници на комикси, следях различни международни сайтове за поръчки, можех да си търся клиенти в цял свят. И работата потръгна. Оказа се, че и така могат да се изкарват пари“, споделя художникът. После идват първите поръчки от САЩ.

„Там добрите комикс художници се котират много, особено чужденци, които са и по-евтини от техните. Малко по малко направих една сериозна клиентска маса. Издадохме комикси за пазара в Щатите. Пред 4 години направих с колега американец графичната новела „Сблъсъкът на куртизанките“ – историческа драма, пълноцветен комикс и мисля, че се прие добре. Работих и за една нюйоркска агенция. Те имат серия от комикси, наречена „Светът на Алуна“, и аз направих един брой. Този комикс се продава и в момента в САЩ. Правихме и „Ловецът на светлината“, той представяше Исус Христос като супергерой. 10 години вече работя за клиенти от САЩ“.

Венци се запалил по комиксите като дете от популярното списание „Дъга“, което отдавна не съществува. „Комикс художниците в България са малко. В тази секция към Съюза на българските художници членуваме 15-20 души. Имаше един период, в който художници, работили в списание „Дъга“, решиха да „събудят“ комикса в страната и аз хванах тази вълна. Участвах в първата голяма изложба на комикси, която направиха в СБХ. Списанието за съжаление не излиза от 90-те години. Имаше един период, в който бе отпечатан само един брой и толкова. В продължение на 10 години колеги се мъчиха да правят издание за комикси, но неуспешно. Идеята обаче в последно време взе пак да се пробужда“, обяснява Венцислав.

Комиксите все пак са само 40% от работата му. Той прави илюстрации, дизайн и корици на книги за българския пазар, тъй като бизнесът с комикси тук изобщо го няма. Неотдавна спечелил награда за най-добра илюстрация на книга-игра – „Нощна смяна“ от Виктория Хенкок.

„Мечтата ми е да направя изложба дигитална живопис в Добрич.  Аз съм пред таблета вече 10 години, толкова съм свикнал, че почти не хващам молива. Влече ме и традиционната графика, но нямам базата, а това иска сериозна инвестиция. От друга страна дигиталното рисуване също иска инвестиции и аз моите съм ги насочил натам – към софтуер, техника. Надявам се след пандемията, като се поуспокоят нещата, да направя изложбата“, казва Венцислав.

Вдъхновяват го книгите, филмите, творби на колеги, места, които посещава. Не се смята за успял, защото това трудно може да се каже за един дигитален художник в България – дори за такъв като него, работил за известни издателства. „Комикс се прави адски дълго време, една страница се рисува по 3-4 дни и за един изцяло готов продукт са нужни месеци. А заплащането не е толкова високо, колкото в чужбина. Това не ти позволява много да се замогнеш и да имаш спокойствието да твориш свободно.“

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *