Водещи новини Култура Общество

Актьорът Красимир Демиров: Театърът не е ли отворен, сърцата са ни затворени

Как се празнува Международният ден на театъра в условията на пандемия, когато храмовете на Мелпомена са затворени? С този въпрос започва разговорът ни с актьора от Драматичен театър „Йордан Йовков” в Добрич Красимир Демиров. „Като че ли ние когато дойде пандемията доста се стреснахме от това, че публиката ще спре да посещава театъра, ще се страхуват хората да дойдат в залата, ще стоят с маски. И понеже ще са поразделени няма да реагират нормално като едно цяло. Оказа се обаче, че съвсем не е така”, споделя той.

Сега играем на 30 процента, а хората идваха да търсят билети в 7 без 10, когато такива няма със седмици напред, посочва актьорът. „Идваха и се сърдеха. Защото ако дойдеш специално на театър от „Балик”, например, и те върнат, втори път няма да се върнеш. Така че от време на време играехме на 35-37 процента”, разказва актьорът. По думите му тази година празникът ще е малко по-тъжен – от една страна заради кончината на Татяна Лолова. „И второ – театърът не е ли отворен, като че ли сърцата са ни затворени”, споделя Демиров. Въпреки това обаче актьорите от добричкия театър ще се съберат на по питие и ще отбележат празника. Той няма да е пищен, с шоу както предни години. Ще го отбележат и ще благодарят на всички приятели, които ще ги поздравят.

Не че не ни е страх от пандемията, напротив. Но страхът е нещо, което трябва да се преодолява, посочва актьорът. По думите му повечето от героите, които играят, правят точно това – преодоляват страха си, за да продължават напред. „Тази пандемия ме стряска, но не ме е обезкуражила. Като всяко чудо – за три дни и тя ще отмине”, смята Демиров. Според него тогава обаче трябва да са готови да посрещнат следващото предизвикателство – това, че публиката ще ги иска все повече и повече.

Красимир Демиров е роден в Провадия. В Добрич е от 15 август 1988 година. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, по разпределение идва за три години в ДТ „Йордан Йовков”, но остава и до сега. Споделя, че от шести клас знае, че иска да стане актьор. Тогава изиграва роля в една пиеса, режисирана от негова учителка и в седми клас получава златен медал за художествена самодейност. Като по-малък – в първи-втори клас, иска да създава сгради, да стане архитект, но споделя, че е много слаб по математика.

Как се изгражда една роля, кое е най-важното, питаме актьора. Отговорът е: „Чекмеджетата”. Демиров обяснява, че актьорът гледа света, попива го и запазва в едни чекмеджета в мозъка си емоции, чувства, случки, ситуации, начини на реагиране на хората на различни провокиращи обстоятелства. „И когато ми се налага, например, да убия като Отело Дездемона ще бръкна в това чекмедже с този спомен, ще го извадя, ще видя как се е чувствал, как е изглеждал този човек и ще се опитам да го пресъздам”, обяснява Демиров. По думите му един актьор колкото повече опит натрупа толкова по-правдив става, по-истински.

Споделя, че предпочита комедийните роли. „Колкото и да си мислех навремето, че съм красавец и че трябва да играя само Ромеовци, оказа се, че това, което правя с удоволствие, са комедийните роли. Естествено, ако има добри драматични роли, душа и сърце давам за тях”, посочва Демиров. Обяснява, че е хубаво през сезона да изиграеш една-две комедийни и една-две силно драматични роли, по думите му това е голям късмет. Питаме актьора кои са любимите му роли. „Тривиално е да отговоря, че те са ми любими всичките, но не е вярно. Има някои роли от далечното минало, от които не се отричам, но не са ми се получили. И съм го знаел, разбирал съм го. Тогава отиваш на работа без удоволствие”. Актьорът споделя, че една от последните му любими роли е тази на Златил от „Боряна”. Обяснява, че всичко през последните 15 години,  когато е товарен повече, му е любимо.

Честно казано, няма роля, която мечтая да изиграя, споделя Демиров. Сънувал е, че играе Хамлет и най-големият му ужас е бил, че не си знае текста. По думите му това случва най-редовно. Посочва, че няма актьор, който да не е получавал бяло петно на сцената. Разказва за една постановка – „Отело”, в която играе Касио. Трябвало е да стъпи на една платформа, която забравили да заковат за сцената. Когато се качва на нея тя започва да се движи и тръгва напред. Налага му се да произнася текста почти в шпагат. Понеже се шашва се появява бяло петно. Започва да говори обаче в рима. „Доста често се случва да си забравиш текста. Надявам се публиката да не го разбира. Но на актьора поне веднъж годишно му се случва – нещо да те разсея, мислите ти да се отнесат на някъде и край. И ако колегите не са така добрички да те върнат могат да се получат конфузни ситуации”, споделя Демиров.

В края на годината той се превъплъщава в ролята на Дядо Коледа. По думите му по-интересни са срещите му не с децата, а с родителите им. Които смятат, че вече са възрастни и не вярват в Дядо Коледа. „Аз имам обаче един друг подход към работата – разказва Демиров. – Проучвам чрез човека, който ми се обажда за посещение по домовете, кой от семейството какъв е, що е, какви са им наклонностите. И когато слушат такива факти изведнъж очите им започват да говорят: „Хайде, стига бе. Този от къде ги знае тези неща?”. За децата споделя, че са наивни, очите им блестят, радват се. Вълнуват се не толкова от подаръците, колкото от срещата с Дядо Коледа. Винаги съм се радвал на огъня в очите им, обяснява актьорът.

В момента Демиров работи над една негова пиеса – „За снахите и свекървите”, която той режисира. Надява се към 10 април да бъде реализирана. За една от ролите се търси момченце, което трябва да изпълни на живо нещо от Моцарт. То трябва да е на възраст от 8 до 18 години.

През лятото актьорът работи като воден спасител по Северното Черноморие. Споделя, че актьорската професия не е толкова свободоносна колкото си мислят хората. „За звездите – може би да. Ние сме на една обикновена, нормална работна заплата, която, както на всички, така и на нас не ни стига. И трябва да търсим някъде да доработваме когато сме в отпуск”, обяснява Демиров. През предстоящото лято отново ще работи като воден спасител.

„Аз съм щастливо разведен, щастливо женен, с две деца. И с внучка – Клара Демирова, която е на година и два месеца и половина”, допълва актьорът.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *