Дигитални портрети твори самоуката художничка от Ген. Тошево Ивелина Иванова
„Определям себе си като самоук художник“. Така започва разговорът ни с 27-годишната Ивелина Иванова от Генерал Тошево, която се занимава със създаване на дигитални портрети.
Младата жена твори вече от 20 години. В детството си ходи на уроци по рисуване в местното читалище, но след това се учи сама от интернет и прави много упражнения.
„Портретите винаги са ме привличали заради предизвикателството, което предлагат. Не е нужно само да докараш приликата. По-трудното е всъщност да „уловиш” самия човек, неговото излъчване”, посочва Ивелина. Първите ѝ портрети са на известни личности, по думите ѝ някои са се получавали добре, други не толкова. Между първи клас и тийнейджърските си години рисува само с молив.
Поставя началото на дигиталното рисуване през 2005 година. Тогава родителите ѝ ѝ купуват компютър, а първата графична програма, с която се запознава, е Photoshop. В този момент все още няма графичен таблет – устройството, с което може да се рисува дигитално. Художничката обяснява, че той се включва към компютъра и представлява една дъска, на която има активна площ и писалка. Ивелина се запалва много, гледа уроци и решава, че когато напредне ще си купи таблет, за да може да рисува на него.
Това се случва през 2010 година. Тогава набира смелост и решава, че е дошъл големият момент.
„И като всеки запален ентусиаст се сблъсках с реалността, че едно е да гледаш, а друго е да го направиш”, споделя младата жена. В началото нещата не ѝ се получават много, както при всеки друг материал. „Просто трябва време да усвоиш техниката, да се очупи ръката и т. н.“, обяснява Ивелина. Постепенно нещата започват да се случват и от 2010 година досега набляга основно на дигиталното рисуване.
„При всеки материал има различни техники на работа; по един начин се изгражда рисунка с акварел, по съвсем друг – такава с маслени бои“, споделя художничката. Обяснява, че повечето артисти, които познава, също работят основно с един материал. По думите ѝ усвояването на нова техника отнема доста време и усилия. „При мен дигиталното рисуване е основно, а това с молив стои по-скоро на втори план“, допълва тя. Опитвала е да твори още с акварелни бои, със сухи пастели, с цветни моливи, а от скоро се учи как да рисува с акрилни бои на платно, дори има една завършена картина и една в процес на работа.
„Рисуването на портрети ми осигурява скромен допълнителен доход, нямам много клиенти“, споделя Ивелина. Повечето хора, които се свързват с нея, са от Генерал Тошево, но е имала и няколко запитвания от други градове. Обикновено портрети поръчват нейни познати съграждани.
Времето, за което рисува един портрет, е различно. „Зависи първо от това, колко лица ще рисувам. Когато е един човек, нещата се получават доста по-бързо. Когато са двама или трима съответно отнема повече време”, споделя художничката. За едно лице времето е средно между 5 и 6 часа. По думите на Ивелина рисуването ѝ отнема доста време, защото непрекъснато се опитва да надгражда уменията си. Но в замяна може да предложи на хората един доста реалистичен портрет и до сега не е имала недоволен клиент.
Имала е и по-различни поръчки. Някои хора са искали да им нарисува по-специален фон. Момиче е пожелало с приятеля ѝ да бъдат изобразени с други дрехи. Най-често исканията са да се добави или да се премахне някой аксесоар, да събере лица от различни снимки. Според младата художничка портретът е подходящ подарък за най-различни поводи: за рожден ден, за кръщене, за коледните празници, но е рисувала и за сватба.
„Доволна съм когато крайният резултат стане достатъчно реалистичен. Когато видя, че работата и трудът, който съм положила, всички упражнения и време, което съм отделила да се усъвършенствам, се отплащат”, обяснява Ивелина. Споделя, че когато сравнява свои по-стари работи със сегашните си, съвсем ясно се вижда прогресът и това е много удовлетворително за един творец.
Ивелина е фен на фентъзи литературата и доста от рисунките ѝ са на такава тематика или съдържат такива елементи. Има няколко илюстрации на герои от поредиците „Вещерът” и „Песен за огън и лед”. Мечтата ѝ е някой ден да илюстрира корици на книги.
„Рисуването за мен винаги е било и си остава хоби“, споделя Ивелина. Тя работи в семейната фирма на майка си - "Оптима-Мариана Илиева" ЕООД, оптика и книжарница. Там прави дизайн на визитни картички, плакати, покани, листовки, менюта и други. Младата жена е семейна, има дъщеря на почти две години. Признава, че още не я е рисувала, но планира за в бъдеще. Много отдавна си е правила автопортрет. „Предизвикателство е, понеже човек е свикнал да се вижда по един начин в огледалото, а когато започнеш самия портрет забелязваш някакви други малки детайли, които преди не си виждал”, посочва художничката.
„Не знам защо, но в България има тенденция дигиталното изкуство да се подценява и често съм чувала репликата „Хубаво е, ама не е на хартия”. Също така доста хора считат, че е много по-лесно и едва ли не програмата прави всичко сама. А истината е, че програмите за рисуване и графичните таблети са само инструменти, с които артистът си служи. И ако не притежаваш знанията и уменията няма да можеш да нарисуваш нищо. Освен това един дигитален портрет ми отнема също толкова време колкото един с молив”, споделя Ивелина. Но допълва, че е оптимист, че нещата ще се променят и на дигиталните творци вече няма да се гледа като на второразрядни артисти само защото не рисуват по традиционния начин.
Младата художничка разказва, че с още няколко арт ентусиасти от страната са създали група във Фейсбук - Nomad Art Community, линк: https://www.facebook.com/groups/NomadArtCommunity. Дават седмични арт предизвикателства, които представляват тема, по която членовете на групата да рисуват. Имат пълна свобода както за материалите, така и за това какво да творят, стига да се вписва в темата. Групата дава шанс не само да се запознаеш с други артисти, но и да поискаш градивна критика и съвет, посочва Ивелина.
С творчеството ѝ можете да се запознаете в страницата й във Фейсбук - www.facebook.com/portraitsbyivi.
