Авио и корабомоделизма в Добрич – десетилетна история, големи успехи и незавидно настояще
В следващите редове ще ви разкажем за авио и корабомоделизма в Добрич. Спорт, занимание, хоби – както и да го наречем, това е нещо, започнало да се развива в нашия град преди десетилетия, отбелязало върхове и големи успехи, но, за съжаление, постепенно западащо. Разговаряхме с двама от най-изявените моделисти в Добрич – Драгомир Драганов и Любомир Близнаков. Единият е песимист за бъдещето на този вид спорт в града, а другият казва: „Не си моделист, ако не си оптимист!“. Защото има една идея, която, ако се осъществи, може отново да върне интереса към корабомоделизма.
Създаването на модели на кораби и самолети в Добрич е започнало още преди 1944 година. На тогавашното летище няколко авиатори са пускали планери – модели без двигатели. Това са леки конструкции, които са използвали вятъра и са теглени с канап. Организираният моделизъм се появява около 1956-57 година, когато започва да работи един от основателите му - Иван Георгиев. В Добрич е имало няколко клуба – единият в Пионерския дом, друг по ул. „Георги Кирков“ – там са били корабомоделистите, имало е и клуб близо до пл. „Тракийски“ с авиомоделисти.
След откриването на Младежкия дом, кръжоците по моделни спортове са се помещавали там. На целия приземен етаж е имало ателиета за авиомоделисти корабомоделисти, заедно с конструкторски кабинет, стругарна, склад за материали и горива. В кръжоците тогава наистина е кипял живот – те са посещавани от много ученици, организирани са много изяви. После обаче там се настанява Държавният архив.
Възпитаник на школата в Младежкия дом е 46-годишният Драгомир Драганов. „През лятото на 1992 година я затвориха, буквално за една седмица трябваше да опразним помещенията. През 2004 година си дадох сметка, че няма такова нещо в града. Решихме с мои приятели и съратници да възстановим дейността и създадохме Сдружение „Модел Клуб Добрич“ за изработка на авио и корабни радио-управляеми модели“, разказа пред Про Нюз Добрич Драганов. Той е основател и главен двигател на неправителствената организация, създадена от около 35 ентусиасти.
Чрез националните федерации по авиомоделизъм и корабомоделен спорт, добричкото сдружение е член на две световни организации – НАВИГА - Световна спортна организация по корабомоделизъм и корабомоделен спорт, и FAI Световна федерация по въздушни спортове.
Драганов, който има собствен бизнес в Добрич, е един от най-изявените моделисти в града. Той е отличен пилот на радио управляеми хеликоптери, един от десетината в страната. Няколко години е бил шампион на България по авиомоделизъм. С модели на хеликоптери в продължение на 11 години, от 2006 г. насам, е печелил първи и втори места.
„В България се провежда едно уникално състезание - хидрокупата в Несебър. Такова събитие има на малко места в Европа. То е за радиоуправляеми самолети и хеликоптери, които излитат и кацат на вода. Нашият клуб е абсолютен шампион и носител на купата, защото в периода 2006-2018 год. 7 години сме печелили всички първи места“, разказа Драганов. Той има модел на самолет, направен специално за езерото в Добрич, който е пускал да излита и каца на вода по време на демонстрации. Любопитен факт е, че Драганов е един от двама-тримата добруджанци, които притежават и пилотират истински малък самолет – неговият е двуместен, френска марка.
Любомир Близнаков е 59-годишен, с авиомоделизъм започнал да се занимава в трети клас в у-ще „Христо Ботев“. Тогава училищния кръжок водил офицерът от авиацията Митко Линков. „Всичко започна от тръпката ми към двигателите. Правил съм модели за пилотиране, нямам слабост към настолни модели. На състезание за първи път отидох в 7 клас, явявах се от името на Станцията на младите техници. По окръжни състезания в акробатичния клас съм бил на първо и трето място. На републикански състезания съм ходил основно като механик на отборите по автомоделизъм на Георги Вълев – той развиваше автомоделизъм. Бил съм механик на отборите по ракетомоделизъм. Поддържам техниката и електрониката на различни модели“, разказа Близнаков. Неслучайно хобито му, а и професионалният му път са свързани с механика, електроника, техника – цялата му фамилия се е занимавала с това.
„Това хоби е любов, която остава завинаги. Веднъж като се влюбиш в небето, все към него гледаш. Болен съм да чуя самолетен двигател в небето“, споделя той.
В Добрич има много добри корабо- и авио моделисти. „Наши хора завоюваха огромни успехи. Има национален шампионат, който се състои от няколко състезания през годината. Антон Манолов, който сега ръководи кръжока в Младежкия център, взема медали на килограм. Той е винаги в тройката в класовете по корабомоделизъм. Баща му Иван Манолов също е голям моделист. Мога да спомена още Живко Златев – корабомоделист, Момчил Пенев – авиомоделист, Добрин Киров също – той печели медали и купи, макар че вече е на 70 години“, казва Близнаков. Той припомни, че през 2007 година в Добрич се провежда най-голямото национално състезание по авиомоделизъм, с над 100 души състезатели.
Сега времената са различни – няма я онази масовост, хъс и ентусиазъм отпреди години. Двайсетината души от моделния клуб се опитват да поддържат спорта на ниво и да има състезателна дейност, но това е много трудно.
„Дадоха ни една маза, последно се обучаваха 5 деца веднъж в седмицата, а това е крайно недостатъчно. Състезател не се създава за толкова време. В сдружението събираме наши средства и помагаме. Трябва да има такава структура, където децата да се занимават. В България само с ентусиасти като нас се поддържа някаква кръжочна дейност, с просия от общини и дарители“, споделя Драганов и продължава:
„Не срещаме никаква подкрепа от Общината. Ние правехме състезания, а ни отпускаха съвсем малки суми. Преди 3-4 години желанието ми да се занимавам направо се изпари. Когато тръгнеш по институции да търсиш подкрепа, те мислят че го правиш за собствена облага. Не, напротив, аз съм дал много за това нещо и го правя безкористно. Държавата абдикира от такъв род занимания за деца. А има такива, които обичат за майсторят, да режат, да запояват. Общината трябва да се замисли, да използва хора като нас. Аз бих искал да мога да споделя опита си. Правим го за децата и искаме това нещо да продължи да съществува. Говорил съм да се отпусне една щатна бройка за човек, който да се занимава с децата, но казват, че не може.“
Ето затова старите моделисти са огорчени. Повечето вече са възрастни хора, а младите се зарибяват трудно. „Всеки един от нас си има в къщи работилница. На нас не могат да ни вземат хобито. Просто ние искаме да могат децата да се обучават. Може и в училищата да направят кръжоци, ще помагаме. А те си мислят, че искаме да усвояваме пари. Вече никой от нас няма енергия да се бори“, допълва Драганов.
Всяка година на 12 април – Деня на авиацията и космонавтиката, членовете на Сдружение „Модел Клуб Добрич“ се събират на бившето летище и пускат по една ракета. По веднъж седмично се събират и в кръжока на раздумка. Скъпо ли е да се направи един добър модел на кораб или летателен апарат? „За състезание на професионално ниво да, няма как за 1500 лева да си направиш професионална лодка. Има разходи за оборудване, апаратура, тренировки. Въпреки това ние сме разработили лодка за около 280 лева, добра лодка, която участва в състезания“, казва Драганов.
Любомир Близнаков сподели идея на своите приятели и съмишленици-моделисти, по която се опитват да работят. Тя е да се възстанови кръглото езеро в парк „Св. Георги“, в началото на пътя за лозята.
„Там са правени европейски състезания през 70-те години. Поставяни са европейски рекорди по корабомоделизъм в класове А 1, А 2 и А 3 – т.н. вързани на корда модели, които развиват скорост над 200 км/ч. На това езеро е спукан бетонът, в него растат тръни. Общината може да го ремонтира, не са нужни много средства. Ние сме го поставяли този въпрос, но досега няма резултат“, каза Близнаков. А дали има някаква надежда, че това езеро отново ще бъде пълно с вода и модели на лодки? „Ако не сме оптимисти, няма да сме моделисти!“ – е отговорът му.
