Водещи новини Общество

Моля, спазвайте дистанция! Ценете личното пространство! Не само заради пандемията!

Снимка: Стандарт

Спазването на дистанция през последната една година стана норма. Или поне би трябвало да стане – дистанцията е едно от трите задължителни „Д“-та, заедно с дисциплината и дезинфекцията, за да се предпазим от вируса. Епидемичната обстановка наложи да спазваме дистанция на обществените места от 1,5-2 метра, но винаги ли се случва това на практика?

Във времената преди пандемията българинът като че ли не си даваше сметка що е то дистанция и лично пространство. За съжаление. Заради нашите културни норми, възпитание, манталитет. В магазините, пред гишетата за плащане на сметки, в банките и различните учреждения и още на много места в общественото пространство обичайна гледка бе хората да се скупчават, да се бутат един в друг, да гледат да те прередят, да се шмугнат пред теб.

Снимка bgonair.bg

Кой не е преживявал това – някой да те ръчка в гърба, да ти диша във врата, да наднича през рамото ти. Да бърза преди теб да си нареди продуктите на лентата на касата в супермаркета, макар че е след теб на опашката. С една дума – да ти влезе грубовато в личното пространство. За някои хора това предизвиква огромен дискомфорт. През последната година също, защото се случва. Често такова поведение имат по-възрастните хора – тези, за които през комунизма висенето по опашки бе ежедневие, а опашката бе символът на онова време. Гражданите се редяха пред магазините плътно един до друг, като копърки в консерва. Ама моля ви се, какво лично пространство, какви глезотии, тогава такива неща нямаше.

Спомням си за една случка от 80-те години на автогарата в Добрич. Малка група германски туристи трябваше да се качат в междуградски автобус. Чакаха страшно много хора и когато вратите на колата се отвориха, настана ужасна блъсканица и бутане. Германците някак си влязоха, след което възмутени се питаха как е възможно такова нещо да се случва в България. А беше върло лято и няма да казвам на какво ухаеше в превозното средство, но това е друга тема. Да, беше отдавна, но някои българи и сега са си такива – държат се, сякаш са в стадо.

В по-цивилизованите държави в това отношение има правила и всеки, който е живял там, го знае. Хората там така са възпитани, че застават на опашка един ЗАД друг, на разстояние, а не един ДО друг. По гишетата се изчаква, никой никого не притеснява, никой на никого не зяпа в портфейла, например.    

Сега, някои може да ме упрекнат в прекалена деликатност. Но темата за нуждата и зачитането на личното пространство, за навиците в общуването е важна.  

Изследвания показват, че при различните култури приемливите граници в общуването с останалите са различни – при по-темпераментните нации границите по-често се прескачат. Темата за хората и пространството поставя културният антрополог Едуард Т. Хол през 1963 година, пише психологът Борянка Борисова в онлайн изданието zdrave.to . Той изследва как хората използват  пространството в междуличностната комуникация и въвежда понятието “проксемика”, като използва латинската дума “проксема”, която означава “близост”.

Периметърът от 50 см до 125 см Хол определя като лично пространство. В него допускаме близки приятели, членове на семейството, роднини, хора, които са ни приятни, както и такива, към които проявяваме интерес и искаме да опознаем. Други – не. Зоната от 1,25 м до 3,6 м се определя като социална и в нея общуваме и взаимодействаме с колеги, делови партньори или непознати. Това е зоната на любезното социално-приемливо поведение. Сега това е и зоната на дистанция в пандемията. Така че, моля, нека всички я спазваме! Степента на цивилизованост на едно обществото се определя от отношението към личното пространство на човека.

Валентина ЯНЕВА

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *