Майка на млад мъж с увреждане от Добрич изработва сувенири, за да може да го лекува
Сувенири по различни поводи изработва Елена Георгиева от Добрич. Тя е майка на 30-годишния Красимир Георгиев, който е в инвалидна количка. Младият мъж е с детска церебрална парализа, епилепсия, астма, има стомашно-чревни проблеми и други заболявания. Денонощно за него се грижи майка му, която е негов личен асистент.
Елена се занимава със скрапбукинг (от анг. Scrapbuking) – това е метод, изкуство, за съхраняване, представяне, организиране на лична и семейна история под формата на книга, кутия, карта. Типичните скрапбукинг сувенири включват фотографии, различни извадки от книги, списания, вестници, мисли и т.н. Често се нарича и лексикон, имащ сантиментална информация. Поставят се различни предмети. Може да се залепят капачки, пощенски марки, декоративни машинни елементи. И най-важното - скрапбукинг е нещо, което се сътворява с желание и любов. Това изкуство се прави така, както неговият творец реши. Като и при създаването на ръчно изработени бижута, и при скрапбукинг въображението е единственото ограничение. Може да е под формата на тетрадка, бележник или картичка. Използват се снимки, разноцветна и различна по дебелина хартия, картон, панделки, и други декорации, които се лепят по начин, който искате. Освен това Елена прави и декупаж – върху декоративни дъскички, къщички за ключове.
Особено харесвани и търсени за предстоящия 8 март са рецептурниците й. Те представляват кутия във вид на престилка, украсена с дизайнерска хартия. Предлага пет раздела – салати, топли предястия, основни ястия, тестени и десерти. Но има клиенти, които предпочитат по два или три раздела, а тя твори рецептурниците по техен избор. За Деня на жената предлага и подкови в надписи „Честит празник” или „8 март”, декорирани с цветя, панделки, дантели.
Елена майстори и мартеници, но не за продаване, а за близки и приятели. Те не са традиционни, а са сувенири за окачване на врата. Такива подаръци вече са изпратени за приятели в Германия и Великобритания. Надява се те да пристигнат за 1 март. Сувенирите са направени от заготовки във формата на подкова с надписи „Здраве, щастие и късмет!” или „Честит празник!” Елена залепя мартеничка, детелинка, калинка.
Споделя, че изработва красивите сувенири, за да подпомага семейството си и най-вече лечението на Краси. Младият мъж получава от държавата минимална пенсия от около 157 лева. За личен асистент й се заплаща за шест часа неголяма сума. Съпругът й е без работа, регистриран е на трудовата борса.
Справяме се трудно, не крие жената. Само лекарствата на сина й струват около 500 лева на месец. Майката и бащата също имат заболявания, за които пият медикаменти. Месечно нуждите им доближават 1 000 лева.
Съпругът на Елена е без работа от септември. Семейството било под карантина и работодателят го съкратил. Имахме право да го съдим, но няма смисъл, сподели Елена.
Категорична е, че и след навършване на 18 години децата с увреждания трябва да получават помощи от държавата. „Защото ние сме като затворници по 24 часа у дома, за да можем да се грижим за тях, и не можем да работим. Получаваме нещо минимално, което не достига нито за лечение, нито за изхранване, нито за сметки и т. н.”, допълва жената.
Красивите сувенири, които изработва Елена, може да видите тук:
