Водещи новини Общество

Кристиян Тодоров от Добрич за офроуда – спорт, хоби и начин да помогнеш и да направиш добро

35-годишният Кристиян Тодоров е от групата добрички офроудъри, които винаги се отзовават, когато трябва да се помогне в тежка ситуация. Последната такава бе в края на януари, когато в област Добрич падна голям сняг и стотици автомобили закъсаха по пътищата. Тогава момчетата с мощните джипове помогнаха на бедстващи хора, попаднали в снежния капан, сред които имаше и бременна жена. Така влязоха в новините, което пък ги притесни, защото, казва Кристиян, „не сме направили кой знае какво“. Доброто обаче беше сторено. 

 „Офроудът е и спорт, и хоби. Между двете има доста голяма разлика“, държи да се знае Кристиян, който е в това изпълнено с адреналин занимание от 12-13 години. „Ако го разглеждаме като спорт, то той е доста скъп, понеже там машината се кара на предела на възможностите и се чупи много по-често. Офроудът като хоби – това са разходките сред природата. Там се шофира по-умерено, рискът да повредиш колата е по-малък и не излиза толкова скъпо, макар че и там трябва да се подобри техническата част на автомобила – повдигане, гуми и др. Преминал съм през спорта, но през последните няколко години го практикувам най-вече като хоби. Вече предпочитам да си запаля джипа, да си заведа децата в планината, защото много обичам природата“, казва той.

Машините в офроуд състезанията трябва да са максимално подготвени като мощност, височина, гуми, лебедки, защита, противопожарни системи. Всичко е въпрос на подготовка. Много автомобили са оборудвани  с части от различни марки. Най-честият пример в България е с джип Nissan Patrol, който е добра машина, със здрави мостове, но няма добър двигател. „Слага се двигател от БМВ или бензинов от друг Нисан – Скайлайн, и вече става една много добра машина, която може да преодолее доста сериозни препятствия. Всичко е въпрос не толкова на марка, колкото на подготовка на автомобила. Бъдещето в офроуда е да се използват редукторни мостове, мощни двигатели на БМВ, а и на други марки. В спорта разнообразието е много голямо“, казва Кристиян.

Доста големи са инвестициите в една офроуд кола за спорт в България. Зависи много от класа, в който се състезава, но в тежките класове сумата стига до 100 000 лева.  В световен мащаб има много по-усъвършенствани машини. „В Полша още преди десетина година слагаха БМВ-двигатели на Нисан Патрул, а при нас това се прави от 2-3 години. Ние вървим по-назад от напредналите в това отношение държави“, посочва офроудърът.

В България има национални състезания и този спорт става все по-модерен. „Той те учи как да преценяваш дадена ситуация, как да подходиш, защото когато караш офроуд, постоянно си в трудни ситуации. Това помага и на нормалния път. Който е карал офроуд, е подготвен. Аз виждам, че много от шофьорите не могат да реагират в дадена ситуация, да подходят правилно, да дадат ли газ, или не. Например при кал на пътя, един човек, който е карал офроуд, знае как да постъпи и не се панира. Трасетата са много различни – може да има хлъзгави участъци, може да има страничен наклон, денивелация, вятър. При последната снежна обстановка в областта в края на януари имаше много вятър. Бусовете може да имат зимни гуми, но са леки и когато вятърът духне силно ги завърта, дори да е не е много хлъзгаво“, разказва Кристиян.

Той споделя, че е бил запален за този вид спорт и развлечение от Галиан Господинов и Златан Златев от Автомобилен Спортен Клуб Добрич. Кристиян кара два джипа – Тойота Ландкрузър и Исузу. Тойотата я кара девета година, тя е пипната почти навсякъде и подобрена там, където е възможно. Съдия е по офроуд към БФАС, съдийствал е и е помагал на доста състезания от републиканския шампионат.

Най-много страх преживял по време на голямото наводнение в Добрич през 2014 година. „Тогава влязох в една дълбока вода, която мъкнеше всякакви боклуци, дървени отломки. Джипът ми започна да се пълни вътре, удряха ме някакви предмети, буташе ме водата, не ми разрешаваше да завия. Все едно други автомобили ме блъскаха, а то – дървета, строителни материали. Това беше на ул. „Суха река“, имаше 1-1.20 метра вода. Аз съм бил в доста ситуации, но тогава се стреснах. Влязох да помогна да извадим хора и покъщнина, но не знаех в какво влизам“, спомня си Кристиян.

Всяка година той ходи из Стара планина. Случвало му се е джипът да поднесе, веднъж през зимата задницата на автомобила виснала над пропаст от 20-30 метра. Успял да я извади с  лебедката, след като подсигурил колата на две-три места.

„Ние, офроудърите, сме общност. В Добрич има около 12-13 джипа, които са много добре подготвени. С момчетата се събираме постоянно, помагаме си. Никой никога не е отказал да помогне в някоя ситуация. Трима-четирима участват в състезания – Русе, Нова Черна, Варна, миналата година имахме и първи места“, казва Кристиян.

Той съчетава любимото си хоби с основното си занимание – земеделието. В началото, когато започнал с офроуда, имал по-голямо желание да се състезава. Сега го приема повече като развлечение. Често взема със себе си на разходки сред природата 5-годишната си дъщеря. Има и малко момченце. „Истинският офроудър обича природата и никога няма да й навреди. Винаги се движим в колона, не утъпкваме странични площи, даже алармираме за нарушения в околната среда“, споделя Кристиян Тодоров.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *