Михаил Филев издирва и споделя в мрежата изгубената памет на Добрич

Снимки от стария град Добрич, които споделя от известно време във фейсбук нашият съгражданин Михаил Филев, предизвикват голям интерес и провокират любопитство у добричлии. Това провокира и Про Нюз Добрич – поискахме да разберем кой е той и защо е впечатлен от тези снимки.

Михаил Филев е кореняк добричлия. Той е роден тук през 1944 година, учил е и е работил в Добрич. Дълги години е бил военнослужещ на летището, в  аерофотографската служба. Занимава се с художествена фотография, правил е самостоятелни изложби. Споделя снимките с носталгия и оживели спомени отпреди десетилетия за несъществуващи вече места и отминали събития. Започва целенасочено да издирва такива снимки в интернет и да ги споделя, след като…

...“Намерих една моя снимка от детските ми години, от тогавашния Добрич. Бил съм 5-6 клас. Пуснах я във фейсбук, хората полюбопитстваха, коментираха. Разбрах, че много добричлии не помнят или не знаят как е изглеждал градът – мисля, че това са поне 80% от хората, които виждат снимките. Младите не разпознават местата в стария Добрич, местоположението на старите сгради. Даже и от по-възрастните има такива, които вече трудно си спомнят. Аз съм запомнил много неща. Затова реших да споделям и мисля, че има голям интерес“, казва Михаил.

Започнал да отговаря на въпросите и коментарите под снимките. На много хора обяснявал, ако някой греши за дадено място. Други пък пишели какво си спомнят. „Това ли беше старият „Централ“? С фонтанчето? Тук имаше книжарница и геврекчийница. А, ето какво имало на мястото на „високото тяло“! Да, това е градинката пред х-л „Москва“. Вляво беше лятното кино. Не, тук нямаше автогара, тя беше на пл. „Стария орех“, тук имаше баня! Помните ли старата библиотека на пл. „Свобода“?“, връщат назад лентата добричлии.

„Всички харесват старите сгради. Но много не знаеха например, че до сегашния площад „Тракийски“ имаше едни доста порутени и изоставени постройки. Имаше такива и в центъра, които бяха съборени, защото не влизаха в плана за разширението и обновяването на центъра през 70-те години“, спомня си Филев.

Ядосва се, че не се полагат грижи за някои от малкото останали в центъра стари сгради, носещи духа и визията на старите времена: „Бившата сграда на българо-съветската дружба - след това я дадоха на СДС, и сега е порутена, знаете я отвън как изглежда. Коя ще я поддържа? Никой не ги поглежда тези сгради, а те са много красиви. Всичко, що е старо, старата памет, е изоставено. Малко правят изключение – Стара къща, например. Може ли да ти е безразлично едно нещо, когато се разрушава? До сградата на СДС, знаете, има сграда, почти близнак – на банката. Те пък я окипазиха отвън, остъклиха я и тя се загуби като фасада. Срещу областната управа, на ъгъла, тази сграда за щастие се запази.“

Помни, когато е строено Кино „Добрич“. Там преди беше парк. Такова хубаво кино, с две зали, в неделя беше пълно. „Купуваш си едно билетче и можеш да влезеш от 9.00 до 12.00 часа, без да излизаш. Отзад сега е безобразно, съсипано. Самата сграда като архитектура е уникална. На времето беше най-голямото кино на Балканския полуостров. И в София нямаше такова – самостоятелна сграда за кино.“

Никога не е срещал снимки на фасадата на стария театър, който изгоря. Тя била навътре в улицата самата сграда, помни я отвътре  – с ложите и осветлението.

„Старите сгради в центъра на Добрич нямаше как да бъдат запазени. Имаше такива, на два етажа. Качваш се на втория – дървените стълби скърцат, гредоред, дървени дюшемета, намазани с дървено масло, с турските керемиди по покривите. На времето всичко е било такова. Но всичко с времето си, не можеше да останат. Удачно-неудачно, всичко с времето си. Ако бяха останали старите сгради, кой щеше да ги поддържа?“, казва Филев.

Но….както сега се вземат някои неадекватни решения, може би и тогава са се вземали, смята той.

Михаил Филев разказва следното: „Преди да се построи новият център, през 70-те години, Георги Колев – кореспондента на БНТ, с още 4-5 архитекти и инженери от града, отиват с един микробус в Европа. Обикалят много, за да видят чуждия опит. И в Мюнхен са били. Гошо донесе много диапозитиви и филми. След това се взе решение да се събарят старите сгради и да се строи новия център. Спомням си, че в началото на 70-те на центъра беше направен бетонен постамент за паметник на Хан Аспарух. Там трябваше да бъде паметникът, Джоката Радивоевич трябваше да го издигне. Постаментът стоя една-две години, после го махнаха. Всичко се промени в центъра, от парка - до фабрика „Родина“. За добро или за лошо – не знам.“  

25 години Михаил Филев е работил на летището като военнослужещ в аерофотографската служба. „Всички самолети имаха камери. Снимаха се дадени обекти, сваляха се филмите, обработваха се, снимките се копираха и се правеха фотографски схеми, на които се разчиташе къде какво има. МИГ 25 имаха страхотни камери“, обяснява Филев. Той е бил и фото кореспондент на в. „Българска армия“, списание „Сержант“ и други издания.

Голяма самостоятелна фотографска изложба прави 1983 година в галерията, която беше до входа на парка /сега там продават дюнери/. Правил е изложби в Благоевград, София, Варна, бил е член на националния Клуб на фотодейците, а със свои колеги в Добрич направили местна група за художествена фотография.  Вдъхновяват го пейзажите.