Втора къща изгоря в Малка Смолница, многолюдно семейство остана без дом

Родители на 10 деца останаха без дом след пожар в село Малка Смолница. Огънят в дома на Румяна и Йордан Илиеви лумнал през нощта, докато спели.

Това е втората изгоряла къща в селото само за броени дни. Предполага се, че пожарът е тръгнал от комина.

„В един момент чухме шум. Помислихме, че котки или плъхове ходят из къщата. Но като погледнахме – видяхме, че гори. Взехме детето и излязохме навън. Огънят беше много голям. Това е 150-годишна кирпичена къща. За минути всичко изгоря“, разказва жената. Тя е майка  на десет деца. Повечето от тях са заминали да търсят препитанието си в чужбина, имат семейства.

По време на пожара в къщата са спели родителите, двамата им синове и тригодишното им внуче, както и жена с психично заболяване, за което семейството от пет години се грижи.

„Излязохме навън, оставихме да гори, защото нямаше как да спасим. Извадихме пералнята, стария хладилник. Всичко друго изгоря. Всичко замина“, разказва Румяна.

След като домът им вече е само руини, синовете спят в дама. Там слагат два дюшека и си лягат.

Родителите и внука са се приютили временно в съседна недовършена постройка.

Момченцето вече няма играчки, защото те са изгорели, заедно с голяма част от покъщнината. Успели да спасят малко дрехи, които сушат на оградата, както и пералнята. Готвят на печка в двора.

Пожарникар влязъл в горящата сграда и извадил документите на семейството. За щастие, няма пострадали от пожара.

„Чистим, защото, ако стоят и стените ще паднат. Искаме да направим ремонт, за да има къде да живеем“, споделя Йордан. Той се надява семейството да получи помощ от добри хора, за да има отново дом. Децата му са заминали за чужбина, но и те там изнемогват, имат семейства, за които да се грижат. Тези, които са тук, с готовност помагат с труд, но те също нямат постоянна работа, на която да разчитат.

„Поне с материали да ни помогне някой, ние сами ще си ремонтираме къщата“, добавя мъжът.  Въпреки нещастието, те продължават да се грижат и за жената, която си няма никой друг. Вярват, че ще има добри хора, които да им подадат ръка, за да има къде да посрещнат зимата.