Водещи новини Каварна Общество Шабла

След 21 години осиновен във Франция откри майка си в Шабла

Про Нюз Добрич помогна на 21-годишния Томас от Франция да открие биологичната си майка в Шабла и осъществи първата задочна среща между тях след повече от две десетилетия раздяла

След 21 години в неизвестност осиновен във Франция младеж откри биологичната си майка. Приятно е изненадан, че има брат и две сестри.

Преди година Про Нюз Добрич публикува апела на момчето, което се опитваше да намери биологичните си родители. Тогава той сподели: „Иска ми се да намеря своите биологични родители или роднини. Роден съм в Каварна под името Румен Пепов Атанасов. Отведоха ме директно в сиропиталище в Добрич. Нямам повече информация от това”, сподели младежът. Тогава той знаеше, че е роден на 18 февруари 1999 г. След това е настанен в Дом „Майка и дете” в Добрич, където е бил до юли 2001 г. Когато е на две години и половина е осиновен от семейство във Франция.

Румен/Томас

Преди месец Румен прави втори опит да намери майка си. Той вече беше научил, че името й е Пепа Атанасова Маринова. Родена е на 27.02.1981 г. Баща му е неизвестен,.

След публикацията на Про Нюз Добрич с нас се свързаха кметът на Шабла Мариян Жечев и екипът на Центъра за обществена подкрепа, за да съобщят, че имената на жената, която момчето от Франция търси, съвпадат с тези на жена от Шабла. Дори при разговор Пепа е потвърдила, че има син на 21 години, когото е дала в дом след раждането му.

След като бащата на най-малкото дете на Пепа прогонил нея и децата й, Община Шабла й помогнала. От там са предоставили на самотната майка фургон, където тя и сега живее с трите си деца – Стефан на 13 години, Ейда на 9, а Роксана е на 3 години. От две години с тях работи Центърът за обществена подкрепа в Шабла. Именно социалните работници там показали на Пепа публикацията, че първородният й син Румен, който е осиновен във Франция, я търси.

„Когато ни показаха снимките му, аз плаках, Стефан плачеше с мен, дори малката. Дете ми е, не мога да го забравя“, разказа пред екипа ни Пепа.

За да могат да се свържат с момчето във Франция дори купила мобилен телефон от мизерните 270 лева, с които четиримата преживяват всеки месец. Но не може да заделя пари за карта за телефона, за да имат интернет и да поддържат връзка с него.

Осиновен във Франция младеж търси биологичната си майка в Каварна

„Аз бях малка, едва на 15 години. Докато бях бременна, бащата на Румен ме изостави. Когато детето се роди, ми казаха, че мъжът ми се е оженил за сестра ми. Той заяви пред полицаите, че не го интересуваме и, ако искам, мога да дам детето за осиновяване. Нямаше къде да отида. Майка ми беше жива, но тя също нямаше къща. Живеехме в Дуранкулак, а родих в Каварна. Нямаше къде да отида с бебето. Плачех. Питах майка какво ще правим, все пак той е първото ми дете. Жал ми беше да си дам детето, но по-добре ли щеше да е, да умре. Така сега мога да го видя. Ще се опознаем. Той ми е син, аз съм майка“, разказа пред екип на Про Нюз Добрич Пепа.

Спомня си, че след раждането на Румен помолила леля си да ги подслони. Но жената имала десет деца. „Мръсно, няма къде да стъпиш. Тогава майка ми каза, че е по-добре да го дам в дома, защото иначе социалните служби ще ми го вземат“, връща лентата назад жената. И добавя: „Ако тогава имах дори този фургон, където сега живея, нямаше да си дам детето. Но, нямах възможност. Вярвай ми, разболях се. Да си дадеш детето, не е никак лесно за една майка. Един месец хляб не сложих в устата си. Пропуших. Бяхме на гости при леля ми в Дулово, когато дойдоха и ми казаха, че детето ми е заминало. Нямаше кой да ми помогне, да ми даде гръб. Майка ми беше бедничка. Сега, като ми казаха, че Румен ме търси, отново започнах да плача. Купих телефон на сина си Стефан. Той се видял с брат си. Той му казал, братко, ела да се видим, майка иска да се запознаете. Нямаме възможност да говорим, защото нямаме карта за телефона. Този месец много пари изхарчих. Получих 270 лева, но за какво по-напред – купих дрехи за малката, брашно, олио, печка за готвене. Но, ако синът ми дойде, аз никога няма да го оставя. Той ми е първото дете. Една майка и десет деца да има, не са много. Но първото не се забравя. Тези как ги гледам? Теглила съм много. Но ми е жал за тях. Карам ги да учат. Аз съм останала проста, защото е зависело от майка ми, Бог да я прости, не ме е карала да уча. Затова сега ми е най-важно децата да ходят на училище“, споделя още Пепа.

За нея казват, че е работлива. Сега е ангажирана по 14 дни към временната заетост, заета е в почистването на града. След това се хваща на частно, където намери. Иска да може да работи, за да издържа децата, да живеят малко по-добре. Да имат дом.

Осиновен във Франция младеж търси биологичните си родители в Каварна

Във фургона е светло, топло, подредено. Нямат гардероб, но дрехите са наредени. Когато отидохме, беше сготвила боб със зеле. Притеснена е, че идва зима и не знае дали ще може да осигури топлина за децата.

„Тегля мизерия. Зимата става студено, това е фургон. С 270 лева какво по-напред, лекарства имам да купувам. Понякога децата ми плачат от глад“, разказва жената. Благодарна е на Центъра за обществена подкрепа, откъдето им помагат с  дрехи, обувки, завивки.

Христина Стоицева от ЦОП споделя, че, макар и в крайна бедност, Пепа се грижи за децата. Много държи децата да ходят на училище, да се изучат. Горда е, че Румен е учил.

„Искам да се видя с Румен, да се запозная със сина ми. Ако може да дойде да ме види. Пък може занапред да не се разделим и да сме като майка и син“, споделя жената. Чака с нетърпение да си пише с момчето. „Как няма да мисля. Той е първото ми дете. Тежи ми, че не е пораснал на ръцете ми. Той може да не ме помни и да не иска да се сети за мен, но аз не. Боли ме. Като малко дете плаках, когато разбрах, че може пак да го видя. Дете ми е. Не го забравям. Разказах на 13-годишния ми син Стефан, че има брат. Започнах да плача, а той казва „и аз искам да го видя, искам да дойде“.

Сега всички в малкия фургон чакат с нетърпение да се срещнат с Румен. Като деца се радваме и постоянно ме питат кога брат им ще дойде, споделя Пепа, която на раздяла вече не сдържа сълзите си и ги трие с опакото на ръката си. Вярва, че срещата с първородното й дете ще донесе нещо хубаво в живота й. 

“Имах огромна нужда да открия родната си майка. Ние, осиновените деца, не знаем корените си. Сега съм много щастлив. Щастлив съм, че след толкова години намерих майка си.

На 21 години съм достатъчно възрастен, за да разбера позицията й, какво я е накарало да постъпи така”, сподели Румен, след като му разказахме за срещата с Пепа, брат му и двете му сестри. Решил е, че занапред първо ще ги опознае и след това ще се опита да се срещне с тях, сподели младият мъж.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *