Водещи новини Генерал Тошево Общество

Вили Димитрова от Ген. Тошево – благодетелката на почерненото семейство от Кардам

Виолина Димитрова или по-популярна като Вили е на 32 години от Генерал Тошево. Майка е на две прекрасни деца – Георги на 7 години и Дея-София на 4. С мъжа си Емил Душилов имат мебелен магазин, в който работят двамата, както и свекърва й. Вили се грижи и за още пет деца – вече година след смъртта на 8-годишния Стефан от село Кардам, тя е неотлъчно до семейството му, основен двигател е на мащабната кампания, която се проведе за неговото подпомагане. Младата жена и сега поддържа връзка с бабата и дядото на Стефчо и петте му братчета и сестричета, продължава да е тяхна опора.

Вили научава за смъртта на малкото дете в изборната нощ на 27 октомври м. г. Тя е ангажирана в изборите – кандидат е за общински съветник, когато вечерта докато чакат пред Общината преброяването на гласовете се чува, че дете от Кардам е много болно и по-късно почива. На следващия ден разбира от сина си, че се познава със Стефчо – децата учат в едно и също училище – ОУ „Христо Смирненски” в Генерал Тошево. Научава и че семейството е с много деца. Трогната от съдбата им импулсивно решава да помага.

Младата жена разказва, че първа ръка за помощ на почерненото семейство подава Петя  Панева – директор на ОУ „Христо Смирненски”. Учителите събират помежду си 500 лева и помагат за погребението на Стефчо. В училището поставят и кутия за набиране на средства, като парите в последствие се прибавят към тези за закупуването на къщата за семейството. Следващите, които помагат на многодетното семейство, са таксиметрови шофьори от Добрич. Провокирана от добрината им Вили призовава чрез страницата в социалната мрежа на Генерал Тошево съгражданите си и те да предприемат нещо в подкрепа на пострадалите. На апела й откликва Гергана Гойкова и двете решават да сложат благотворителни кутии за набиране на средства. Вили изработва сама над 40 кутии, които се разполагат в различни обекти в Генерал Тошево, Добрич и Балчик.

Генералтошевката не може да обясни защо е решила да помага, споделя: „Така го усетих. Беше някаква вътрешна потребност”.  Преди това редовно е участвала в различни кампании, за набиране на средства за болни деца, дарявала е чрез кутии, пускала е SMS-и. На апела й откликват доста хора, в кампанията за набирането на средства се включват нейни познати.

Вили разказва в какви условия е заварила да живее почерненото семейство. Споделя, че тъжната гледка е още пред очите й. То разполагало с къща с две малки стаички, в които живеели шестте деца, бабата, дядото, майката и бащата преди да влезе в затвора. Баня и тоалетна нямало. Имало една малка постройка като лятна кухня, в която спечи две от малките деца с майката. „Нищо нямаха. В едната стая имаше приста, в другата единично легло, дюшеци на земята, стари черги. Трагедия”, описва какво е заварила в дома на почерненото семейство младата жена. Финансово положението им било също много тежко. Работела само бабата – като асистент, дядото бил безработен, майката се хващала лятото на Албена. Разчитали основно на детските – общо около 200 лева.

Събирането на средства започва и благодарение на Олга Дякова и адвокат Пламен Николов от сдружение „Родители, обединени за децата”. С тяхна помощ се разкрива банкова сметка. С първите набрани средства се закупуват униформи на децата, заплаща им се храната им в училищния стол. Подкрепа Вили среща от Мото клуб „Кан Аспарух 681” от Добрич с председател Александър Ганев. Рокерите даряват 500 лева, поставят кутия в клуба си, събират много мебели и пакетирани хранителни продукти. Голяма помощ оказва и Александър Иванов – председател на Фондация „Милостиво сърце”. Организацията е помогнала за обзавеждането, с пакетирани храни. Дарения – основно дрехи, обувки за децата, консерви, играчки постъпват от цялата страна. В началото беше голяма офанзива, споделя Вили.

Помощите и паричните средства постъпват месеци наред докато се стига до закупуването на къщата. Тя е на стойност 6 500 лева и е платена със средствата от дарители. Новият дом на семейството е с кухня, две големи стаи, коридори. Благодарение на средства, отпуснати от Община Генерал Тошево, е направена банята. Къщата вече е напълно обзаведена благодарение на мебелите и техника, дарени от добри хора. Жилището разполага с достатъчно легла, печка, пералня, прахосмукачка, бойлер, телевизор и др., а децата вече имат компютри.

Чувствам децата като мои, тревожа се когато са болни, споделя Вили. Бабата Стоянка постоянно я търси ако има някакъв проблем. Последното обаждане е само преди дни – момиченцето, което от натравянето получи увреждане на сърцето, се е почувствало зле. Вили веднага се свързва с доц. Шивачев във Варна и урежда час за преглед.

През всичките тези месеци голяма част от времето на младата жена от Генерал Тошево е ангажирано със семейството от Кардам, много често тя е до късно вечер в дома им. От самото начало до нея са Таня и Валентин Лазарови, заедно посещават семейството, носят им топла храна, пазаруват им. Заради ангажиментите си Вили обръща по-малко внимание на собствените си деца. Споделя обаче, че среща голямо разбиране и подкрепа от семейството си. „Аз сама реших да помагам, с никого не го съгласувах, просто започнах. Нямаше как, семейството ми прие”, обяснява тя.

По думите на младата жена чувства голямо удовлетворение като погледне година назад и види какво е свършено. „Децата вече имат всичко и живеят нормален живот”, посочва тя. Разказва, че най-голямото момче е в Професионалната гимназия по земеделие „Тодор Рачински” в Генерал Тошево. Три от децата са ученици в училището в Кардам, а най-малкото е на детска градина в селото. Настойници са баба им Стоянка и дядо им Живко, в момента и двамата работят. Семейството получава помощи около 700 лева, така с детските разполага с около 1 000 лева на месец.

От какво има нужда в момента семейството, питаме Вили. Тя обяснява, че трябва да се сменят входните врати и дограмата, защото много духа. Надява се да се намерят добри хора и да помогнат, тъй като средства за това няма. Семейството е готово дори да смени дограмата на изплащане, бабата и дядото искат сами да се справят, допълва младата жена.

Колкото пъти им се обадя, все ми благодарят за това, което съм направила. Продължавам, каза в заключение Вили Димитрова.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *