Добрият пример: 75-годишната Станка сама чисти около блок в кв. Дружба“ в Добрич

Ще ви разкажем за едно обгрижвано и чисто междублоково пространство в Добрич и за една жена, за която мръсотията и отпадъците, които се търкалят навсякъде, са нещо недопустимо. Тя се казва Станка Цонева и живее в блок 12 в квартал „Дружба“ 2. Научихме за нея от пост във фейсбук. Редовно метяла и чистела пред блока и поддържала градинките зад него. Просто ей така, никой не й плащал. Казвала, че е ходила при дъщеря си в Швеция и виждала колко чисто е там. Никой не чакал другия да свърши нещо, а се залавял за работа. Боклуците я дразнели. Като видела, че е чисто и красиво, й било по-спокойно.

Намираме Станка Цонева пред входа ѝ да събира опадалите листа.  На 75 години е, но младее за възрастта си. Изглежда в добра форма, казва, че не взема лекарства. На крака е, здрава е, чувства се бодра. Започнала да мие стълбите в два входа и малко по малко да се грижи за всичко наоколо.

„Правя го, защото обичам чистотата. Дразня се от мръсотията. Докато мога, ще го правя, не ми тежи, не ми пречи. Тук е голяма мръсотия. Всеки хвърля където намери. Ето, гледам някой, контейнера до него, но той пуска боклука на земята. Аз като хвърлям боклук в контейнера, измитам наоколо, защото ме дразни!“

Станка живее в блока от 2017 година. Родена е в силистренско село. Когато била на две години семейството се преместило в Добрич. Тя е била медицинска сестра. Живяла е във Варна, но след като мъжът й починал там, не могла да си позволи да плаща квартира и се върнала в бащиния апартамент в Добрич. 

„Зетят е от Пазарджик и отиде да работи в Швеция. По-късно при него замина и дъщеря ми с детето. 9 години вече са в Швеция. Там видях голяма чистота. И те са хора като нас, а пък нашето тук – кочина. Там каква чистота има, какви зелени площи! Едно листенце обаче няма на земята, една прашинка. Контейнерите им са като малки, чисти, сухи стаички – торбичките вързани, наредени, няма разпилени боклуци. Аз реших да помогна на дъщеря ми, взех боклука от къщи да го изхвърля, ама като отворих контейнера, не посмях – гледам, всичко подредено чисто, помислих, че не е контейнер, и се върнах“, разказа Станка.

„Всичко е до съзнанието, тук хората нямат съзнанието да пазят. Не са научени и възпитани от малки. Ако свикнеш детето от малко, то и като порасне ще пази. А то какво – откъдето мина, навсякъде боклуци. Защо в Швеция не видях такова нещо?“ се пита жената. Не може да разбере как така сега, в пандемията, от една страна хората започнаха да пазят себе си, но от друга са толкова безразлични към средата, в която живеят, и продължават да хвърлят боклук навсякъде.

Захванала се и с градинките зад блока. По два-три часа на ден скубала треволяк и прорасли бурени, рязала храсти и чистила боклуци. Останало да се прекопае, ама сега е кално. Какво ли не изринала – стари чехли, пластмасови бутилки, парцали, изхвърлени от балконите.

„Аз като отивам от входа до спирката на автобуса, излизам от къщи с торбичка и по пътя за спирката обирам боклуците. Даже на спирката обирам. Че как да седна иначе да чакам маршрутката, то пълно с боклуци, въпреки че има кошчета.“  

Леля Станка има предложение: „Да се хващат да правят кампании по-често в града. Например, един път месечно домоуправителите да организират хората от блоковете и да си чистят наоколо. В събота например. Книжки, фасове, брошури да обират, листата да се смитат - за половин час работа. Друго ще е и може би на някого ще му просветне – ето, хората чистят, няма да хвърлям. Обаче не е така – хората казват: „Защо пък да излизам да чистя?“

С малка пенсия е, получава храна от социални грижи. За нея движението е важно и това, което прави, я поддържа жизнена. Може би затова младее. Може би усеща признателността на някои от комшиите си. „Тревичка по тревичка изтръгна всичко около блока, пред всички входове. Невероятна жена, господ здраве да й дава“, казва Георги от нейния вход.

„Виждала съм я и в най-студените дни да чисти навън. Чудих се коя е, направих й кафе, поговорихме. Възмутена съм, защото има комшийки, които като видят, че някой мете,  казват: „Ами като са прости, да метат.“ Някои я обиждат, други я черпят. Трябва да се цени доброто“, сподели съседката Емилия Петрова, разкривайки нашенския манталитет. Защото имало и такива, които под око гледат, мърморят, непригодни да проумеят как така ще чистиш, без да те карат и да ти плащат.

Отговорът на леля Станка: „Не ме интересува какво мислят хората, аз за себе си искам да е чисто и приятно.“