Водещи новини - дясно Здраве

Билки за справяне с нещастна любов или грипна пандемия крие стара книга в Добрич

Аптеката на Бог е отворена пет месеца в годината и Еньовден е кулминацията, твърди йеромонах Неофит Калчев, автор на книгата „Народен домашен лекар“. Тя крие рецепти за всичко, дори за депресия и хипохондрия или “кривонеделна меланхолия”  

„Всяка година за пет месеца Бог отваря природната аптека, за да можем да се сдобием с лековити билки, които се дават даром. Трябва всеки да се потруди и поне за себе си да събере!“ – така йеромонах Неофит Калчев, автор на книгата „Народен домашен лекар“ определя месеците, в които всички имаме достъп до билките, които растат в България. Кулминацията на тези 5 месеца е Еньовден – денят в който се смесват светове и реалности, слънцето се къпе във водата преди да поеме към зимата, изтръсква се и росата, която пада от него е лековита. Денят, в който билките, магиите и пророческите сънища имат най-голяма сила. 

Книгата „Народен домашен лекар” наследих от дядо си Никола Киряков от с. Паскалево. Изданието, което имам е от 1934 г. и е осмо по ред. Не знам кога е било първото, но от книгата разбирам, че третото е било през 1892 година, за което той е награден с почетна диплома. Неофит Калчев е бил монах, учител и лечител в Дряновския и Търновския край и е наследил знанието за билките и тяхното прилагане от майка си и баба си. Знание, което по-късно е обогатил, изучавайки билкарството при лечители в страната. „Цяло лято събирате храна за зимата, а билки за лекарство не си берете! Но трябва да знаете, че повече хора умират от болест, а не от глад. Не се ли страхувате от смъртта?“ – пита лечителят и недуомява защо българинът не бере билки и не се лекува навреме, нещо което той смята е наша отличтителна черта, както и това, че пием някое лекарство кратко време и като не видим ефекта веднага се откаваме, а лечението изисква постоянство.

В книгата на Неофит Калчев има рецепти за всичко. От това какво да правиш, ако глътнеш игла, до това как да се спасиш, ако те ухапе змия или имаш куршум в тялото. Дава съвет как да почистим развален зъб, да му умъртвим нерва и да си направим пломба. Тук е и любимата ми рецепта срещу депресия и хипохондрия или както се нарича в книгата “кривонеделна меланхолия”  – име, което много й отива.

Наред с всички рецепти дава и указания как трябва да държим душата и тялото си чисти, за да сме здрави. Душата – като се молим, по три пъти на ден и предпазваме от лоши мисли, а тялото като го пазим от студ и вятър и го мием отвън и отвътре. „Чувените и паниците си миете, а телата отвътре не!” Два пъти годишно, народният лечител препоръчва вътрешно почистване, което трае около седмица. Изключително ценни са и 10-те съвета за запазване на здравето, както на хората, така и на домашните животни. Явно нямаме голяма разлика!

  1. Главата трябва да се приучи на студено още от младини до старост.
  2. Краката да се пазят от студено, защото заболяват и се появява ревматизъм слаб и остър.
  3. Стомахът да не се претоварва с много и трудносмилателна храна.
  4. Да се пази всякой от нечист въздух и нечиста вода.
  5. От безмерно пресилване в тежка работа, защото убива силите на человека и докарва смърт.
  6. Сън, ядене и пиене – умерено
  7. Ядосване, нервозност да се не вдава никой, това докарва смърт.
  8. От безумна любов да се отбягва, защото докарва предварителна смърт: шангър, сифилис и др.
  9. Да се пази умерен ред в женитбата.
  10. Всеки да избира занятие според силите си.

Има дори рецепта за билкова отвара за справяне с нещастна любов и предупреждава колко е опасно да се носят тесни дрехи или много „белило и червило”. Съветва постелята да е дебела, а завивката тънка. Лекувал е алкохолизъм с комбинация от билки, която знаел само той и давал на пациентите, ако отидат при него. Твърди, че който го е взел веднъж, повече алкохол не близва.  Предлагал е лечение на вихрещия се тогава „испански грип”, който по мащаби на зараза е аналогичен със сегашния коронавирус. В книгата има и раздели в помощ на бедните хора, на войниците, на жените и на домашните животни.

Интересна подробност за автора на книгата Йеромонах Неофит Калчев е, че е лекувал труднозарастваща рана на Васил Левски и го е спасил. Апостолът е имал болки в стомаха и е трябвало да се оперира, но отказва да влезе в болница. Тогава двама лекари го оперират в домашна обстановка. Операцията била успешна, но раната от нея не зараствала. Левски непрекъснато носел превръзки, мажел с мехлеми, но подобрение нямало. Тогава Неофит Калчев и Миткалото от Преображенския манастир приготвят отвара, която Васил Левски пие в продължение на 6 месеца и оздравява. Апостолът пише и благодарствено писмо на изцелителя си: „Брате, вече раната се загуби. Аз оздравях!” Славата му на лечител се носи от уста на уста и така стига и до царя. Затова той е извикан да лекува втората съпруга на Цар Фердинанд – Елеонора Каролина Ройс, която не успяват да излекуват, доведените за целта немски професори, но Неофит успява. За тази си заслуга е награден от царя с голям златен кръст с 14 сапфира. Този кръст по-късно му носи доста неприятности и го скарва с Фердинанд, но това е една друга история.

В резултат на неговите лечителски способности е бил много търсен от хората, но това му спечелва и много врагове. Гилдията на лекарите и фармацевтите в следосвобожденска България пише доноси срещу него непрекъснато и завежда 67 дела. По 58 е оправдан, но по другите са му наложени различни глоби. Особено активни в гоненията са били аптекарите, защото хората не търсили тях и скъпите им лекарства, а предпочитали билките. Негови съвременници пишат, че българите са унижили лечителя, така както и турците не са го унижавали.

В книгата си авторът отделя няколко страници с благодарности от излекувани пациенти. Самият той благодари на хора, които са му помагали, но и доста страници е посветил, на тези които са го подлагали на гонения. На тях той е отделил специално внимание, назовал ги е поименно и доста старателно е описал кой, как и от какво е умрял.

Последните години от живота си Йеромонах Неофит Калчев прекарва в Преображенския манастир във Велико Търново. Там го намерих и аз, попадайки случайно на гроба му преди няколко години. Огромна беше изненадата ми да открия познато име в това старо и занемарено гробище към манастира и да видя как един човешки живот, отдаден на благото и здравето на хората, е забравен.

Днес има звръщане към билките и лечението с тях. Припомняме си тези позабрвени традиции и отчитаме богатството на земята ни, макар че по традиция и народопсихология, сме по-склонни да признаем нещо чуждо пред родното. Йеромонах Неофит Калчев в книгата си ни напомня и обръща специлано внимание на това, че билка расла на друго място по света, в други климатични и почвени условия и след това стояла по складове и аптеки, няма как да има такава лечебна сила, както тази расла заедно с човека, който се лекува. Всяка билка събрана тук и използвана тук, увеличава действието си многократно. Затова нека пазим и уважаваме традициите си при лечението с билки. Това не значи да отхвърляме десетилетия напредък на конвенционалната медицина, а означава да знаем повече и ако нещо може да се излекува с отвара и вяра да не се колебаем да опитаме, преди да посегнем към химията.

Диана СТЕФАНОВА

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *